Здравей приятелю,
днес (хронологично е вчера) исках да ти напиша кратка и по възможност забавна история - шегичка за къпането, не къпането, героя Не люби корито, колегата, римските бани или пък други нещица, в зависимост от прищевките на потока на мисли в хода на повествованието. Тъй се случи обаче, че този текст или ще остане в света на идеите или ще го бъде скоро. Вместо него желая да ти кажа нещо кратичко, важно, но пък не забавно.
Изпърво за Любовта - тя е толкова важна, голяма и велика, че е по-голяма от вярата и надеждата. Ти обаче недей ги пренебрегва, той като предното съждение е вярно стига да разсъждаваш за него в правилната посока, ей тъй по аналогия. Бог е Троица - Сина е роден от Отец а духа изхожда Него, но трите са едно и еднакво важни.
После - нивгаш не губи вярата и надеждата си, но не вярата в късмета от тотото и надеждата, че все някой ден ще те споходи. За друго иде реч, а ти като мой другар го знаеш.
Уважавай свободата си, защото свободата на волята е безценен дар. Цени свободата на тялото и духа си. Пази я както пазиш достойнството си и не си позволявай да я търгуваш. Помни, че пълния хладилник не може да замени свободата. Не вярвай на комунисти и национал-социалисти, те са врагове на добрия, мислещ и свободен човек.
Последно. За дедо поповците има множество приказки, но аз искам да ти обясня за една от тях. Чувал си навярно - не го слушай какво говори, а го гледай какво върши. Не слушай тези безумци, а запомни - слушай го какво ти дума (за важното - вярата, надеждата и любовта в живота ни), а не го гледай какво прави и не взимай пример непременно от него, защото и той е човек грешен.
п.п. Усмихвай се, както се усмихвам аз сега. Опитай за разлика от мен да се усмихваш и в лоши дни, а след туй научи и мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар