23 юни 2009

15.53 или 15.51, ако ми бе назад часовника

Днес ми е лекичко, приятно и музикално. Толкова леко и музикално ми е, че дори когато хапнах доволно (супата е добра, но миш-машчето не чини много) ми е все така леко и музикално. Да видим как ще завърши денят, че е планирана бира:)

Знаете ли вица, където в бивша Югославия се събрал колектива в държавна фирма. Шефа обявил задачите за седмицата: понеделник почиваме от почивката, вторник се готвим за работа, сряда бачкаме, четвъртък почиваме от работа, петък пийвайки се готвим за почивните дни. Нов член на колектива натравил гримаса и попитал - нима всяка сряда ще работим? В тази връзка предлагам 3 дни почивка. Але-хоп.

Понякога когато печелиш всъщност губиш. Друг път, когато губиш - всъщност печелиш. Не съм сигурен какво точно загубих, но мога да предположа. Току виж съм излазъл на печалба. Такива ми ти работи.:)

Ето какво си харесах от архивите. Дано ви  хареса поне нещичко.

22 юни 2009

Кратък обзор

От събота съм се зачел в истории от втората световна война. Чета за битки, стратегии, използвани оръжия, командващи и тактиката им. Освен историята и интерпретацията и  гледам карти, диаграми, снимки и карикатури от епохата. Последните не са особено забавни, но са глътка човещина на фона на зверствата човешки.

С почти същия интерес следя и събитията в Иран. Не знам защо, но в нашите новинарски сайтове не им се обръща почти никакво внимание, а внимаие е нужно. В Иран се случва нещо изключително важно. Това са първите масови протести там, след онези разкарали шаха и докарали на власт аятоласите.

На хората, медиите или на едните и другите тук обаче сякаш не им дреме, а в Иран бият и убиват от няколко седмици демонстранти. Бият мъже и жени, убиват.

И снимки от протестите в Иран.

Надявам се либералите да вземат все пак превес, както се случи в Украйна и Грузия. В противен случай Иран може да бъде споходен от съдбата на Ирак. Те, либаралите може да не са най-доброто, но в момента няма по добро.

Опитвам се да не си играя и на аналогии, макар че те се набиват. В годините преди втората световна война се е воювало в югоизточна Азия и в Европа. Граждански войни, малки войни, по-големи войни. Сега е същото. Корея, централна Азия, нестабилност в Кавказ. Нека греша, дано греша.

За финал нещо красиво, защото човечеството освен да убива умее и да се радва на красотата, която твори.

20 юни 2009

Накратко за въртележката на живота

Понякога когато печелиш всъщност губиш. Друг път,  когато губиш ти всъщност печелиш. Случва се да печелиш или губиш, но всъщност да продължиш да си на едно място. Все пак има моменти, когато дори и да си на едно място или печелиш или губиш.

Победата и загубата са само думи - от нас зависи какво ще имаме при равносметката.

Поука от книжките

Привет!

Преди време в книжка прочетох, че когато си млад сякаш целия свят се е наговорил да ти помага. Нещата се случват леко и плавно. Почти естествено. Според мъдрия възрастен човек - когато остареем монетата показвала гърба си.

Ако е рекъл Господ ще имаме шанса да проверим това и да кажем своето мнение на поколенията подир нас.

Хубав ден!

18 юни 2009

Неозаглавено

Тази сутрин четох един шантав текст и когато опитах да размисля над него ми хрумна стих от Яворов. 

"сън сънувах, сън прокоба -
сънувах си гроба..."

Не можах да мисля над текста, защото мислите ми бяха заети с живота на г-н Крачолов. Мислех си за тегобата, която е носил докато и след като е воювал и убивал. Спомням си ветераните от войните, които думичка не обелваха, колкото и да настоявахме като деца.

сън сънувах - и се сещам за моята съквартирантка, която всяка нощ сънува кошмари.

сънувах си гроба ... ой нерадост, опустяла младост

защото

Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни

За какво ли разсъждават учениците когато четат Калиопа? За какво ли си мислят, когато ги учат за кончината на г-н Крачолов? Страхуват ли се от войни и революции? Страх ли ги е да изкажат силно мнението си? Биха ли станали борци, които знаят, че "народа" взема, но не дава, за разлика от хората, които могат да бъдат и човеци?

Навярно няма да разберат плача и ще се впуснат по пътя на туриста и пияча, без да отворят душите си. Навярно ще интерпретират по древному думите крачолови и зова  

Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

ще стане in vino veritas - наздраве!

Токава ще да е съдбата и на 

С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра;

което навярно ще се прероди в homo hominis et lupus.

п.п. За Пипс, нищо не искам да кажа, само си разсъждавам, а ти недей чети.

В "Астерикс и Обеликс - Мисия Клеопатра има кратко филмче за лангустата, за да не се гледат "баталните" сцени. За това ето едно забавно филмче и от мен. То е и поучително.


17 юни 2009

Безглаголното стихотворение

Това стихотворение ни го казваше учителката ни по литература в основното училище.  Явно с доста грешки и импровизации го знаеше, защото съм запомнил нейния осакатен вариант. Тези дни попаднах на правилния вариант и ще си го сложа тук, за да си спомням за него, а то е от тези дето си струва да се помнят.

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя, 
скамейка, шепот сладък. 
И сред цветята Той и Тя, 
любов и тъй нататък. 

Поля, природа, красота, 
река, гора, нататък, 
природа, сбъдната мечта, 
възторг и тъй нататък. 

Годеж, венчило, поп и брак, 
момент безумно кратък, 
после проза, скука, мрак, 
деца и тъй нататък. 

Курорт, море, приятен смях, 
простор, вълни оттатък, 
възбуда, трепет, сладък грях, 
рога и тъй нататък. 

Полуда, нежност, сълзи, плач, 
плесник и писък кратък, 
багаж, билет, дете, носач, 
развод и тъй нататък. 

Нахалник, пари, кола, 
вертеп и той сред мрака, 
кафе, билярд, квартира, ключ, 
жени и тъй нататък. 

Бастун, легло, юрган, приют, 
глава с перчем окапъл, 
цокало, карти сноп, албум, 
легло и тъй нататък. 

Наследници, камбанен звън 
и яма сред цветята, 
лопата, кирка, поп и кръст, 
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин.

Надпис на една стена

"Всеки с номера си, а някои с цяла предизборна кампания!"

Хвала на автора!:)

15 юни 2009

Братство и сестринство за народа

На парче метална ограда прочетох нелепата фраза: свобода, равенство, братство! НАТО вън! Разбира се надписа бе с червена боя.

За сведение на собствениците на кокоши комунистически мозъци - България е в НАТО. Следователно надписа би трябвало да гласи нещо такова: свобода, равенство, братсво! България вън от НАТО!

Спомням си, как преди години познати юдеи отидоха на обечение за охранители в Израел. Там строили на плаца бъдещите юдейски охранители и обучаващият рекъл - вие сте братя! Моя човек се огледал и останал потресен - редиците им били пъстра картинка, където имало от светли северни типове до синеещи негри. Та той се възмущаваше - как може да ми кажат, че онази маймуна ми е брат? 

Един приятел скоро се подиграваше на комунистическа Куба, в която по времето на Батиска белите хора били над 80% от населението, а в днешни дни са под 20. 

Колега от университета разправяше за мъките си със студентка от Конго, малко и миришкала, а негърката твърдяла, че и ние им миришем, ама те си траели.

Толкова за братството. А свободата? Е, свободата е голяма работа. Ако може всеки да е свободен от вредите, които могат да му нанесат другите хора, ама къде ти? 

Равенството ли? Ми де да знам? Брат ми предпочита по-ниски, а аз по-вискои мацки. Средно аритметичните 168 сантиметра не са приемливи за никого от нас. Хайде да я пропуснем уравниловката във всичките и измерения, а?

14 юни 2009

Деца

Току що ми хрумна, че познавам поне десетина души на възраст нейде между 40 и 50 години, които нямат деца. За повечето от тях, това като че ли е съвсем съзнателно решение, а не натрапен от обстоятелствата повод за страдание.

Имам поне още десетина познати, които са на възраст повече до 40, колчем до 30 години и е възможно също да не се сдобият с деца. Сред тях обаче, за разлика от първите, поне за сега никой не обяснява липсата им с нещо различно от обстоятелствата.

...

През деня си мислех, че разликата между аз на 20 и 30 години е в онова за което мечтая. Е, също и в увереността, че по-възрастните от мен са имали време да натрупат мъдрост и други неща, които не се държат в банков сейф. Вече съм почти сигурен, че мечтите намаляват и вместо тях се настаняват отчаяние или отегчение. Зависи от обстоятелствата. Те имат дарбата да се представят пред света като цинизъм.

...

Като хлапе си мислех, че би било много хубаво след смъртта ми да бъда кремиран. Интересувах се от археология и ровенето в гробове ми се струваше много лична работа. Във всеки случай по-лична от онази, да ти ровят в устата в опит да спасят някой зъб или да те гледат как си вършиш онези работи в тоалетната. По онова време в устата ми бъркаха само лекари и зъболекари, а тялото си оглеждах само аз и чат пат някой доктор. Колко невинен съм бил.

...

Кото дете съм изчел десетки книги в короната на една липа на нашата улица. Там се намираше място за още десетина хлапета. Неумеещите да се катерят толкова пъргаво се мъчеха да остроумничат, казвайки че маймуните слезли на земята и станали хора, та значи ние сме тръгнали по обратния на избрания от еволюцията път.  Креационисткия възглед още не ми бе много ясен, та и аз като другите просто им обръщах внимание.

Катерил съм се по стотици дървета. Пил съм бира на много плоски покриви на блокове, особено често в студентския град на София. Играли сме и на разни игри с тичане и топка, отново най-вече там. Катерил съм фасадите на няколко блока и то без въжета и накакво подсигуряваке. Какво ли щяха да напишат във вестниците, ако аз или друг се бяхме претрепали? Та тогава Люк Бесон още не бе направил Ямакаши и любителите на смешни аналогии щяха да громят навярно родителското безхаберие. Сигурно в първите 7 години.

12 юни 2009

Случки

Снощи в дебрите интернетски засякох позната, с която след като си имахме приказка преди близо 4 години. После спряхме мухабета, но пък се поздравявахме със sms по празниците. Хоп - троп.

В статия на Захари Стоянов прочетох - кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове - пък се зачудих каква ли е етимологията на думичката пич. Според едно определение, което намерих из дебрите нетски тя значи: Етимология: от турски - незаконно, недоносено дете. Демек синоним на копеле. Заради туй си припомних, че на първия ми студентски купон за малко да се счепкаме с един момък, който ми каза копеле. Изяснихме се, това било да си готин. Ако бе рекъл пич нямаше да се обидя, а излиза че и при това би трябвало. Але - хоп!

Сутринта слязох от тролея и тръгнах към близкия храм. Вниманието ми привлече "Голф", движещ се с висока скорост в парка до въпросния храм. Качвайки се по стъпалата за да вляза вътре видях спрелия до стълбата "Голф", чийто водач бе излязъл и си бъркаше в гащите, а половината му задник лъскаше. С усилие глътнах ругатнята, а тя би била справедлива заради факта че се канеше да пикае върху стената на храма и то пред очите на играещите наоколо деца. Фиу-у-у.

Открих, че една позната, с която дори някога имах връзка е поредната жена поела по пътя на материалното благополучие, чрез спазарена нежност. Не ми стана много мъчно. Приемам фактите. Все пак преди няколко дни видях луксозно жилище и нов автомобил получени по същата линия. Тъй си върви света, а тези момичета някой ден ще бъдат морални майки. Разпльок!

Нямам сили да коря никого, света тъй си върви. Мога само дасе дивя. За сега.

10 юни 2009

Зелена им работа

Вчера отворих сайта на Зелените. За участие в изборите за български парламент не им достигаха към 20 хиляди лева. Рекох си - жалко, след 4 години пак. Все пак 18.5 хиляди гласа не са малко. Днес ми стана любопитно да видя колко ли пари не са достигнали и какво да видя на индикатора? Събрани са 50 хиляди лева. Не че не може тези почти 19 хиляди човека да са дали по едно левче за каузата, но защо в последния ден?

И тъй - хем ми е приятно, хем си мисля за споровете с брат ми, който твърди, че и зад този проект стоят мощните люде на България. 

09 юни 2009

Няколко на николко за Гошо

Трябваше да взема някаква книжка в раницата, за да се изолирам от околната свилоч в транспорта. Най-лекото дето съзрях бе Естествен роман на Джордж Господинов. Бляк. Преди две години ме докара до резмисли. Сега пак. Пич е. Всеки път с различно.

Та значи геройчето в книжлето се развежда на 30, щото женката му е бременна, ама не от него. Той пък не се чувства зле от туй, щото пък не я уважавал, дето се казва.

И ето за какво иде реч. Джорджиевия герой на 30 има молба за развод и бременна не от него съпруга. Аз имам само една 5 годишна връзка дето свърши преди 5 години. Кой е по добре от двама ни, а?

08 юни 2009

Що е то мъка

Вчера докато отивах на работа слушах реакциите на политици от изборите за ЕП. На повечето не им обърнах никакво внимание, защото те както обикновено говореха като футболисти след мач, а именно глупости.  Когато чух Доган се стреснах. Сатана ми тъжно, безсилно, страшно. Емоциите напираха в мен, исках да го кажа на някого. Исках да се оплача. Да предупредя. Е, нямах времето, но видях, че Любослава Русева е казала в статията си "Ще плачем на Иванка Тодорова"отпечатана във в. Дневник, онова което исках да кажа аз, но по хубаво. 

07 юни 2009

Докато има наивници, ще има и шегаджии

Докато на Земята има човеци,  сред нас ще се намират и наивници. Впрочем, ако ги няма ще изчезнат не просто бизнеси, а цели индустрии. Ако утре наивниците престанат да бъдат такива или обявят тримесечно въздържание ще започнат фалити. Първо ще затворят врати производителите на "чудотворни" препарати за отслабване, спиране на косопад, премахване на пърхот, лечение на полова немощ, премахване на акне, правещите и развалящи магии, откривателите на изчезнали вещи, вещаещите бъдещето по телефона, определящите съместимостта между мъж и жена чрез пращане на смс (само 2.40 с ДДС).

Това обаче е малката беда! Продължат ли въздържанието си поне четири години ще настанат трудни времена за Геройковците в политиката и създателите на финансови пирамиди. Онези които останат в политиката и икономиката ще трябва бая да се потрудят за да спечелят гласа на избирателя и париците му.

Наивниците обаче няма да изчезнат. Днес получих поредното верижно писмо, на което за разлика от обикновено отговорих.

Ето писмото: Здравейте, всички!

Компанията Ericsson раздава безплатно преносими компютри, с цел да се
противопостави на Nokia, която прави същото. Ericsson желае да разшири
своята известност. По тази причина Ericsson раздава безплатно новия преносим
компютър WAP.

Всичко, което трябва да се направи, е да се изпрати това съобщение на 8 ваши
познати. До около две седмици ще получите компютър Ericsson T18.

Ако съобщението бъде изпратено на 20 или повече души, ще получите дори
компютър Ericsson R320. Важно: Копие от съобщението си трябва да изпратите
на

anna.swelung@ericsson.com

Важно е да се знае, че това не е измислица, а наистина действа! Затова,
доставете си удоволствие, като си направите подарък с един от тези преносими
компютри.

Късмет!

Интересното в случая е, че писмото циркулира в Интернет още от времето, когато Ериксон бе конкурент на Сони в бизнеса с мобилни телефони. Повече подробности тук.

Глупоста нема да умре, вервайте ми!

02 юни 2009

Пфу, гнусота!

Преди две минути сирените завиха с прекъсвания, за припомнят на хората, че днес в 12 часа отдаваме почит на Ботев и другите борци за свобода. Докато стоях и гледах през прозореца, наблюдавах трафика по бул. Сливница (войната със Сърбия), ул. Опълченска (на опълченците) и ул. Пиротска (знаменитата битка при Пирот). Трафика от автомобили не спря. Грусота!

01 юни 2009

Нещо много сериозно

Преди месец мутри се опитаха да убият мой приятел, с надежда да не пусне репортажа си. Днес държавни институции се опитват да сплашат спортния журналист Томислав Русев, защото в ефира на Дарик радио си позволил да обиди "народните" полицаи. 

Какъв е извода? Ако си главорез и дерибей събираш 10 хил. подписа и ставаш кандидат депутат с имунитет срещу съдебно преследване, но ако някой обиди институция цялата репресивна машина се вдига срещу него. 

Дори да сте от дразнещите се на еко протестите, дори да си вечеряте гледайки Биг Брадър, дори да сте от партията "не пуко" - събудете се! Ако се наложи нека додкрепим един от малкото смели български журналисти, опълчващи се срещу държавната репресивна машина. Моля!

Банкерско безхаберие

Тази сутрин в Петрич бандити извършили обир на банков клон. Вероятно това е поредният обир, който е в резултат от некадърно изградени системи за сигурност. Част от тези системи е и експоатацията им, която по мое наблюдение е на изключително ниско ниво. 

До този извод стигнах след посещение на 3 банкови клона на Алианц банк и Първа инвестиционна банка в последните седмици. Заради жегите и лошата вентилация на клоновете, вратите на бронираната кабина на касиерите е отворена, а на две мяста забелязах, че дори бе застопорена, защото има автомат за затваряне на вратата.

Друга слабост, която ми направи лошо впечатление бе, че в два от клоновете охраната бе поверена на мъже в пенсионна възраст. Не твърдя, че младите мъже ще са непременно по-добра охрана, но младите хора имат по-бързи реакции, а в критични моменти секундата може да бъде решаваща.