Току що ми хрумна, че познавам поне десетина души на възраст нейде между 40 и 50 години, които нямат деца. За повечето от тях, това като че ли е съвсем съзнателно решение, а не натрапен от обстоятелствата повод за страдание.
Имам поне още десетина познати, които са на възраст повече до 40, колчем до 30 години и е възможно също да не се сдобият с деца. Сред тях обаче, за разлика от първите, поне за сега никой не обяснява липсата им с нещо различно от обстоятелствата.
...
През деня си мислех, че разликата между аз на 20 и 30 години е в онова за което мечтая. Е, също и в увереността, че по-възрастните от мен са имали време да натрупат мъдрост и други неща, които не се държат в банков сейф. Вече съм почти сигурен, че мечтите намаляват и вместо тях се настаняват отчаяние или отегчение. Зависи от обстоятелствата. Те имат дарбата да се представят пред света като цинизъм.
...
Като хлапе си мислех, че би било много хубаво след смъртта ми да бъда кремиран. Интересувах се от археология и ровенето в гробове ми се струваше много лична работа. Във всеки случай по-лична от онази, да ти ровят в устата в опит да спасят някой зъб или да те гледат как си вършиш онези работи в тоалетната. По онова време в устата ми бъркаха само лекари и зъболекари, а тялото си оглеждах само аз и чат пат някой доктор. Колко невинен съм бил.
...
Кото дете съм изчел десетки книги в короната на една липа на нашата улица. Там се намираше място за още десетина хлапета. Неумеещите да се катерят толкова пъргаво се мъчеха да остроумничат, казвайки че маймуните слезли на земята и станали хора, та значи ние сме тръгнали по обратния на избрания от еволюцията път. Креационисткия възглед още не ми бе много ясен, та и аз като другите просто им обръщах внимание.
Катерил съм се по стотици дървета. Пил съм бира на много плоски покриви на блокове, особено често в студентския град на София. Играли сме и на разни игри с тичане и топка, отново най-вече там. Катерил съм фасадите на няколко блока и то без въжета и накакво подсигуряваке. Какво ли щяха да напишат във вестниците, ако аз или друг се бяхме претрепали? Та тогава Люк Бесон още не бе направил Ямакаши и любителите на смешни аналогии щяха да громят навярно родителското безхаберие. Сигурно в първите 7 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар