29 август 2008

Обявление

Преди няколко дни едно другарче ми се разсърди, че не съм го поканил на феста в Банско. То с покани се ходело там ..., а и аз съм ги раздавал. Освен туй разбрах, че съм го мислел за простак, а той обичал джаз, фънк, рок, чалга и ала бала.

Виноват!

Е, феста мина и замина. Сега видях, че между 12 и 14 Септември в Търново ще поставят "Турандот" и "Зорба Гъркът". Та дири се компания за петък вечер и неделя сутрин. Ще проучим как стоят нещата с билетите, а за пътуването ще го измислим.

Обявление

Застаряващ простак търси подходяща и ентусиазирана компания за балетогледание и евентуално оперослушание.

Идеалния кандидат:
  1. Харесвате това варварско пение.
  2. Гледката на търчащи из сцената мацки и педерасти не Ви дразни.
  3. Нямате нищо против да пътувате нощем от Търново към София за да бачкаме в понеделник 15 септември.
В случай, че се разпознавате в гореизложеното моля попълнете формата за обратна връзка.

Поздрав с увертюрата към друга чудесна опера.


10 август 2008

На крачка в страни

След толкова години най-после взех да си правя кефя въпреки обстоятелствата. Това лято отидох в Смолян за феста, въпреки че нямах компания, а сега повторих същото с Банско. Приятелчето с която щях да ходя бе сериозно възпрепятствано броени дни преди заминаването и останах сам. Въпреки това обаче отидох за първите два фестивални дни и съм доволен. Доволен съм заради приятната емоция, а също и заради каръка дето го счупих с усилие на волята. За толкова години в които желая да ида на феста в Банско все нещо ми пречеше. Понякога нямах пари, друг път с кого да отида. Понякога се случваше нещо непредвидено, досущ като сега. Този път обаче бях решил твърдо. Имах си резервация и ден отпуск. Отидох.Доволен съм. Доволен съм, защото когато си тръгвам от някой град му казвам довиждане, макар че съзнавам, че могат да минат и години преди да го видя отново. Е, този път Банско го видях след по малко от година време. Дано следващата ни среща е по-скорошна.

Програмата бе до нейде разочароваща, заради пенсионерските джаз муцуни като Васил Петров, досадно познатата макар и прекрасан певица Камелия Тодорова и недоразумението Нона Йотова.

Имаше обаче и разкошни неща, като македонците от Тавиджян Брадърс с двамината си гост музиканти,

Йоахим Менцел, когото съм гледал и слушал някъде и вече два дни не мога да си спомня къде,

Кейко и едни готини евреи, които обаче малко повече от добрия вкус биеха на циганско:)

Когато я гледах си спомних думите на една артистка - жената на сцената трябва да стори така, че всеки мъж в залата да я пожелае! Без да е тип мой, а навярно и на повечето мъже тя съумя да ни накара да я пожелаем, поне за момент ...

Този младеж пък, който се казва Йошай е чудесен перкусионист. Има си богата колекция от инструменти, от които най-силно впечатление ми направи пакетче със семена за посев:)

Инак Банско си е Банско. Като изключим чара му има стотици хотели и сигурно 50-60 хиляди празни легла. Строителството отдавна е и в парка, а пистата скоро ще се окаже в града. Самата писта е тъжна картинка, но явно любимо място за шофьори на джипове и четириколесни мотори.

Пампорово пасти да яде, Банско и морските курорти са място за плач, но туй е друга история.

Аз се порадвах на старата част, щраках на воля. Интересното е, че след толкова години най-после са залепили фолио върху прословутата табелка сочеща лифта и вече пише Ски зона на български и английски, а не като преди на български, но на латиница:)

А да, ето и една "мила, родна картинка".

За това, че спонсора Сони дънеше баси от рекламния джип оборудван с туби и колонки докато музикантите загряваха не искам и да си спомням. Напомни ми простотията, която сътвори кафенето пред Народния театър преди години, когато музиката му конкурираше свирещите на сцената до тях Балкански коне.

04 август 2008

Да работим усърдно на длъжност мислител

Трудът облагородява. Облагородява физическият труд. Този труд облагородява необичайните труженици. Редовните бачкатори вече са облагородени от близостта си с естественото човешко състояние след излизането от Едем - работата на нивата за насъщния. А там е било хубаво ...

Бог дава живот на Адам

Необичайните труженици навикнали повече да мислят, отколкото да действат изпадат във възхита от възможността докато тялото работи - духът да се скита.

Аз като един непривичен труженик тази сутрин се трудех с прахосмукачка в ръка. Дали заради шума, дали заради сънливостта ми това не доведе до никакви съществени резултати. Ситуацията обаче се промени щом хванах ютията. О да, това е оръдието на труда за необичайните труженици. Веднага започнах да мисля и да раждам съждения.

На върха на щастието си изключих ютията, защото много мислене не е на добро, а и облеклото за днес и утре бе готово. В кратките щастливи мигове прозрях старата истина - мъжът губи жена си в мига, когато тя престане да му се възхищава.

От тук мисълта ми може да поеме в много посоки, но уважаеми това може да стори и твоята. Затова нека всеки от нас запази мислите за себе си.