13 декември 2016

120% от руснаците щели да залюбят Путин, според Горбачов де


Тези дни от политика ми се гади повече от обикновено. У нас "Реформаторите" щели да правят правителство с ГЕРБ, че ако има служебни ще погинем.

Всъщност служебните правителства на Плевналиев - президента който не се кандидатира за втори мандат - се ползваха с безпрецедентна подкрепа у народа, та едва ли третото му ще бъде толкова лошо, нали?

Михаил Горбачов
В Русия пък пеят победни песни, защото руската армия заедно с пълчищата на Башар Асад (социалистическа партия БААС) успели да превземат Алепо след 5 години гражданска война. По този повод се очаква рейтингът на Путин да достигне нови висини, поне тъй казва Горбачов.

"Горбачов обвини пред Би Би Си Запада, че се опитва по всякакъв начин да компрометира руския президент Владимир Путин, за да падне той от власт, но това нямало как да стане: 86 процента от руснаците подкрепят Путин, а скоро ще станат 120 процента". Тъй пише БНР.

Господин президент на СССР - 120% са малко, до Рождество 2017 година спокойно могат да станат и 180%, започнете нова война и готово - патриотизъм е това, ей ...

И още мечтаел: "На съветския - не, на съюза - да. В старите граници, същия състав и доброволно". 

То те и предишния път не се присъединиха доброволно, а ги завладяха, опитаха да си вземат и други, ама ядец, само до социалистически блок го докараха.

Ех Миша, Преустройството на гнилия социализъм бе добро, ама това че се срина бе още по-добро. Стой си в историята, че от както взе да се мазниш на Путин преди няколко години ми се гади от теб - докато се срещаше с Рейгън и Тачър бе добре, но от както се върна на власт ядрото комунисти начело с Путин си личи що за гнила душица си.

06 декември 2016

Страхувате ли се от бежанците

Медиите от всички видове са продължители на славната традиция за разпространение на слухове и разказване на приказки.

Като деца сме чели или са ни чели рафинирани приказки, които обикновено завършват щастливо и честно казано са омръзнали на всички деца с баналните си сюжети още около деветата им година. Истинските приказки са друго нещо, също като живота. В истинските приказки няма ярко добри или ярко лоши герои, а историите често са стряскащи.

Какво е можело да се прави преди епохата на интернет, телевизията, радиото и печатарството? Разказвали са се истории. Колкото по-ярки, толкова по-добре. За това и приказките за възрастни (и деца) са толкова страшни – чак да ти изтръпнат зъбите. Такива са и новините в съвременните медии – атентати, болести, измами, убийства, изнасилвания, войни, домашно насилие ... всички хубави неща в живота.

А вие потомък ли сте на бежанци?


арменски бежанци
Какви отговори ще получиш зависи от това, какви са въпросите ти. В родовата памет на всички народи на балканите се пазят страшните истории от времето на формирането на националните държави. Тогава в началото на 20 век (преди стотина години) са се местели насилствено огромни маси хора. Потомците на българите от Добруджа останала в сегашна Румъния, Македония превърнала се в Северна Гърция, Тракия станала сегашна западна Турция живеят в България. Повечето българи пазят в родовата си памет що е то да си бежанец, който бяга от смърт само с дрехите на гърба си или ако е късметлия и каквото може да качи на магарето или коня.

Аз съм потомък на бежанци от Егейска Македония и ми е мъчно за хората от Сирия, които бягат от войната. Бог ме е запазил от това да не преживея война, но съм виждал страха в очите на тези, които са я преживели. Това е и причината да ми пука за хората, които спасяват кожата си и децата си от куршуми и бомби.

А, у нас има и потомци на арменците. Само преди 103 години Кемал Ататюрк и армията му затрива милиони от тях. Техните потомци също знаят що е да си бежанец.


А, гадните афганистанци ли?


Да, знам че мнозина от тях пристигат в Европа с много пари – не са класически бежанци, а навярно пратени от някакви тъмни сили, за да прецакат ЕС. Но си признавам че съм говорил с афганистанец, който през 2000 година живееше около два месеца под стълбите на общежитие №17 в студентския град в София.

Нека се провери какъв им е случая на тези хора, преди да решим дали да ги пратим обратно от където са изпълзели.

Хора, нека отворим сърцата си за нещастниците и разбира се да дадем заслуженото на измамниците, като ги изпратим от където са дошли. Но нека не забравяме да сме милостиви, защото с каквато мяра мерим с такава ще ни се отмери. Тъй е рекъл Иисус Христос, а на Бог трябва да му се вярва.

Източник

02 декември 2016

Тридесет и седем години ужас безкрай

Бежанците от Афганистан. Те са неграмотни, невъзпитани, нагли, арогантни, мръсни и без хигиенни навици, а и болни от болести, за които вече сме забравили.

Като изключим болестите, картинката е като ситуацията с негърското общежитие в студентския град на София през 80-те години на 20 век. В него живеели студенти от африканските „братски социалистически страни“. Там боклука се трупал на камари, някои направо се изхождали по коридорите, а съм чувал и други гадории. Отчетлива разлика между нас и чужденците.

Искам обаче да кажа още нещичко за Афганистан и неговите хора и да ги сравним с нас европейците. Ние сме преживели две големи, съсипващи войни за последните сто години – първата и втората световна война. И в двете умират десетки милиони, инвалидите са десетки милиони, има разрушени градове и срината инфраструктура. Тъкмо свършва едната и се оправят щетите и избухва втората, още по-кървава и разрушителна.

Родил съм се малко повече от 30 години след втората голяма война и така и не намерих някой, който охотно да разказва за войната от първо лице. Ужаса дори само за преживелите я като деца (баби и дядовци) е голям, фронтоваците директно са ме рязали и отказвали да разказват каквото и да било.

Кабул преди СССР и талибаните
Афганистан е страна в която се воюва вече почти 40 години, след като СССР напада страната през 1979 година. Преди това страната се е опитвала да се модернизира (което хич не е лесно и малко за страна от централна Азия), има колкото искате снимки на жени с къси поли и модерни прически от улиците на Кабул – потърсете и ги разгледайте. В Афганистан от години няма услуги, с които ние сме свикнали. Там няма образователна и здравна система, няма сигурност, няма сигурни пътища. Страната е деградирала до племенни отношения и постоянни боричкания между разни чужденци и местните в най-различни конфигурации.

Има достатъчно книги за това колко лошо е било в Европа след двете големи войни. И все пак двете войни са продължили по пет години всяка. След това отново сме градили. Тук е имало ужасен край на на цялото безумие, а там ужасът е без край от 37 години.

Какво би се случило с обществото ни и с обществата на Европа, ако втората война бе продължила толкова време? Не знам.

Не харесвам афганистанците, но мисля че трябва да се опитаме да ги научим на цивилизация, макар че ще е трудно. Не трябва да ги оставяме да живеят тук след като ги научим. Не случайно споменах негърския блок в студентския град. Убеден съм, че след като помогнем на тези хора, трябва да ги отпратим обратно, за да помогнат на своята страна, както училите у нас (и на други места) са помогнали на страните си в Африка, а училите в Европа българи са помогнали на страната ни преди да ни завладеят орките от централна Азия, същите които опитаха да завладеят и Афганистан.