10 април 2012

Сенегалски синдром

У нас са са решили да строят статуя на Васил Левски. Огромна. Помпозна. На границата с Турция. Но на твърде малко места в света се строят огромни статуи, някои са успешни, а други не.

Ето една успешна - на Христос Спасител над Рио в Бразилия.



И сега една, която е дело на ентусиасти като нашите, построили статуя символизираща африканското възраждане.


От друг ъгъл, за да се усети добре размера и естествената и среда.


Прилича ли ви на това?



Ние на кого ще заприличаме с подобна статуя? Какво ще кажем с нея? Сто и тридесет години успешно набиване на комплекси от "поробители" и зависимости от "освободители", за по-лесно управление?



И я сравнете с ...


Вместо да ни занимават с щуротии е добре да насочим усилията си към притискане на властите с искания за подобряване на образованието, да си оправим здравеопазването, да се преборим с корупцията, да си построим хубави пътища, да имаме обществени тоалетни в градовете, да привлечем инвестиции, да имаме модерно електронно правителство с минимум бюрокрация, да имаме висок жизнен стандарт и още много пожелания. От това имаме нужда, а не да се правим на сенегалци.

Турция има икономика, която има двуцифрен ръст всяка година, вместо да ни потиска, това трябва да ни амбицира, да бъдем по-добри от тях или поне равни. Зависимости се преодоляват така, а не със строителство на помпозни статуи на скромни хора.