09 януари 2020

Стъдс Търкъл един титан в моя малък живот

Един човек, който не обичал да нарича хората обикновени. Прави предавания в телевизията, където кани хора, които не са известни и разговаря с тях. Четиридесет и пет години прави предавания за изкуство и култура по радио в Чикаго.

Стъдс Търкъл. Не знаех нищо от това за него до днес, а го научих по любимия ми метод на случайните избори. Ровех в hbo go в секцията за документални филми и попаднах на познато име. Пък името ми е познато, защото съм чел негова книга. Пък вие сега ще си речете - еха, той нашия човек е като "Винету", който вече десет години управлява страната.

Луис „Стъдс“ Търкъл

Пък историята започна в двора на СУ, там имаше барака за книги, където продаваха разна залежала стока на абсурдно ниски цени. Като студент от там си купих доста боклуци и няколко свестни книги. Сред свестните бе "Добрата война" на Стъдс Търкъл, която така хубаво ме разтърси, че ми стана навик да ме разтриса. Чел съм я цялата или фрагменти от нея, всеки път когато се вземам на сериозно.

Книжката е с интервюта на разни хора, които някак са преживели Световната война, втората. В нея няма нищо героично. Истории на разни хора, един работил в театър, а като войник бил от разчета на оръдие, друг бил пилот, напил се и отлетял в почивния си ден (с друг самолет де) за Англия. Там фиркан заместил още по-пиян пилот и участвал в прочутата бомбардировка на Дрезден, когато го изгорили заедно с 50 хиляди души.

Там има и историята на женица, която пък по това време била в Дрезден. Бомбардиращи и бомбардирани. Работника във фабриката за боеприпаси, войникът пленен при Батаан, генералът, икономист от екипът управлявал САЩ по време на войната и десетки истории. Впрочем той споменава, че чул някакъв циник да казва години по-късно, че им трябва някоя добра война, за да си оправят финансовите бакии, а това се случило някъде през 70-те години на двадесетия век.

И така цяла книга, концлагеристи, работници, войници, тиловаци, генерали. Няма героизъм, има истории.

Книгата е поучителна. Не зная защо у нас не е издадено нищо друго от Стъдс Търкъл, този човек е бил истинска легенда в САЩ и то повече от 60 години. Награден е с Пулицър и това е само нещичко от огромния му труд.

Предизвикателен, циничен, откровен, майстор на словото и още по-голям майстор на слушането. Дори на изслушването на хората.

Във филма казаха, че мнозина са се опитвали в САЩ да правят интервюта като него, но не са успели да го достигнат. Това не е малко. А у нас няма нищо подобно или поне аз не съм чул.

Радвам се, че научих нещо повече за този човек, а тъжното е, че го сторих едва сега. Това по-долу е корицата на книгата, която го прави прочут в САЩ.


За някои казват, че са гласът на времето, на своето поколение, но този човек е глас на много дълго време, почти 80 години е глас на времето, глас на много поколения. Провокирал мнозина, силно мразен и преследван, което си е атестат за качество. Нали?

21 юни 2018

Държавата това си и ти

Егати и държавата? Кои са тези в държавата?

Днес случаен човек видял как на бензиностанция камион удря странично колата ни, заснел го и ни изчака, за да ни даде снимката и да ни разкаже. Благодаря за гражданската доблест!

Държавата това си ти

Днес се запознах с мъж, който е бил година и половина в следствения арест, защото изследване в лабораторията на МВР в Стара Загора е дала положителна  проба за наркотици в нещо, което носил. Сега друга лаборатория доказала, че това не е истина.

Кой е виновен? Некадърен лаборант, който е „пуснат“ от преподавателите си? Някой който си е „затворил очите“ и МВР е купило некачествени реактиви или техника? Сега лабораторията е без лиценз и пробите ще се изследват някъде другаде – да речем в Пловдив. Заради този низ от събития в две области ще се работи много по-бавно и ще има още много пъти – егати и държавата. И това защото някой по веригата си е затворил очите за нередност.

Държавата това си ти

Отново днес приятел изпреварваше законно, но рисковано по един или два автомобила, за да сме две коли по-напред ... в задръстването. Оправдан ли е рискът, за да стигнем с 10 секунди по-рано? Та ние не бързахме, имахме премного време, за да се борим за секунди или минута. След това докато дишахме чист въздух извън София и се наслаждавахме на спокойствието ни бе хубаво, но колко ли сме изнервили разни хора, които „хитро“ изпреварихме в задръстването?

всички ние сме обществото, всички ние сме държавата


Държавата това си и ти, каквото и да правиш. 

Ти може да отнемеш предимство на пътя и да изнервиш някого, който след половин час да катастрофира и остави вдовица и сираци.

Ти може да поговориш с някой изгубил всичко и живеещ на улицата, за да дадеш кураж и утре да си намери работа и заживее достойно.

Ти може да подадеш ръка на някой, който е паднал на земята, защото се е напил. Може да е пропаднал, но може и да е загубил работата или бизнеса си – кой си ти за да го съдиш? Стори добро, усмихни се.

Държавата сме всички ние и от всяко наше действие зависи нещо в този живот. Живей така, че когато някой си легне довечера, да бъдеш споменат с добро и благодарност.

Държавата това сме ние.

Този текст е публикуван и в petminuti.com от същия автор.

14 декември 2017

Преди 28 години танковете не излязоха в София

На погребението на президента Петър Младенов, слово държа Петър Стоянов. В него рече, че Младенов бил демократ. Отвратих се, защото помня добре как този си пожела срещу демонстрантте да дойдат танковете.
През 2017 година, времето когато сме в свободно и сравнително демократично общество - това изглежда като нечия болна фантазия, но само 6 месеца по-рано в Пекин китайските комунисти наистина изкараха танковете срещу протестиращите.
И до сега няма точни данни, но загиналите са хиляди, а битките с армията са си съвсем истински, като тези в Киев преди три години.
Българските комунисти са от едно и също котило както с китайските, така и с руските, които пък изкараха танковете през 1991 срещу Горбачов.
През ужасната зима на 1996 година, когато протестирахме срещу правителстото, съвсем сериозно се плашехме да не им дойдат отново такива светли мисли - за танкове и армия, каквито си имат обикновено другарите социалисти / комунисти, щом не стане на тяхната. Другаря Мадуро във Венецуала не се церемони много и армията си стреля на воля срещу протестиращите.

Та ето, 28 години от онези протести, в които Петър Младенов си пожла танковете да дойдат, но ни се размина. А какво щеше да стане ако ги бе изкарал от казармите?

01 август 2017

В опит за влизане във форма

След контузиите и спирането на активно каране на колело постепенно загубих форма. Разбира се имаше плахи опити за тичане в Северен парк през миналото лято, колкото да си кажа - ей, още ме бива, след като пробягам 2-3 километра с приемлива скорост и направя десетина спринта по стотина метра.

Да, ама бягането никога не е било проблем, виж външния вид - мускулатурата на гърдите, гърба и ръцете в комбинация с уседналия начин на живот са си предпоставка за контузии на гърба и кръста, заради работата на стол.

И тъй като с жената се гледаме строго и правим по някоя забележка аз за нейните, а тя за моите килограми - самостоятелно един от друг взехме решение да направим нещо по въпроса. Веднъж дори казах, че ако тя започне започвам и аз. И тъй - тя започна вчера, аз днес.



За да не лъжа себе си, реших да си водя дневник с кратки бележки


02.08.2017 

Начало 8.18 - край 8.48

  • 15 минути бавно бягане;
  • 5 минути ходене;
  • 10 минути набирания на лост с кратки бягания по 200 до 400 метра, като набиранията са зле - до 5 с по-събрани ръце, нито едно успешно от напълно провесено тяло и със средно разтворени ръце, кратки серии от до 5 с упражнение за кръста - вдига се тялото сякаш до положение за сядане, докато се виси на лоста.
Лоша работа. Спрях след 15 минути тичане в бавно за мен темпо, за да не се напрягам особено и да избегна контузии. Не съм правил спринтове - не се чувствам във форма за тях, а не виждам смисъл да се насилвам.

С набиранията работата е очаквано зле, може би трябва през деня да започна да правя серии лицеви упори.

Надявам се да направя още една тренировка вечерта, когато захладнее.

Първа тренировка: зле.

03.08.2017

Начало 22.00 - край 23.29


  • 17 минути бавно бягане;
  • 9 минути упражнения на успоредка (за корема - 10 броя) и набирания на лост. За жалост кратки серии от 2-3 броя в позиция на захвата към мен и обратно.
На втори бях планирал да имам и вечерна тренировка, но заради мускулната треска от сутринта се отказах. Днес целия ден бях много изморен и без никакъв тонус - може би заради жегите в последните дни. Вечерта се почувствах по-добре и опитах. 

Бягането бе чудесно - с лекота и в по-високо темпо от вчерашното без да си давам зор. Притеснявах се за набиранията, защото си имам лека мускулна треска, но набиранията си се получаваха, само дето по-кратки серии.

Втора тренировка: зле.


22 юни 2017

22 юни - денят в който червените започнаха война

Днес 22 юни със сигурност ще има статии за нападението на Германия над СССР през 1941 година, а и повечето от тях ще осъдят лошите агресори и ще похвалят добрите жертви. Други сигурно ще бъдат по-балансирани. Трябва да бъдат балансирани, защото детайлите са стряскащи.
Жертвата СССР в първия месец губи над 22 хиляди танка (двадесет и две хиляди), няколко хиляди самолета (около четиридесет хиляди), гориво, резервни части, стотици хиляди войници са пленени, а някои убити.
Агресора напада жертвата с около 3300 танка - около 23 000 имала жертвата, около 4400 самолета срещу около 40 000 самолета за жертвата и с общо около 3.6 милиона войници срещу 5,5 милиона за жертвата, като бойните действия се водят на фронт от около 3 хиляди километра.
Повечето хора ще си помислят - егати жертвата, която има десетократно превъзходство в танкове, оръдия, самолети и кораби, а и доста прилично превъзходство в брой войници, камиони и има чудесни съюзници като САЩ и Британската империя, които да доставят още камиони, танкове, самолети, локомотиви, снаряди, патрони, динамит, дрехи, метали, технологии ...
И още - егати и Жертвата, която поделила с агресора Полша година и половина по-рано и е превзела Литва, Латвия, Естония, част от Румъния, част от Финландия, за да е по-близо до Агресора вероятно. А пък след като изяли заедно Полша агресора нападнал Франция, Белгия, Нидерландия, Дания, Гърция.
Дето се казва - каквато Жертвата, такъв и Агресора. Едните ги управлява Германската Социалистическа Работническа Партия, а другите Комунистическата партия на съветския съюз, която преди това се е наричала Руска Социалдемократическа работническа партия.
Националсоциалистическата германска работническа партия vs Руска Социалдемократическа работническа партия
Тях червеното знаме сроди ги.
Два урода в битка на живот и смърт. Единия урод загина през 1945 година, а другия живя още 46 години, чак до 1991 година, когато се разпадна.