15.53 или 15.51, ако ми бе назад часовника

Днес ми е лекичко, приятно и музикално. Толкова леко и музикално ми е, че дори когато хапнах доволно (супата е добра, но миш-машчето не чини много) ми е все така леко и музикално. Да видим как ще завърши денят, че е планирана бира:)

Знаете ли вица, където в бивша Югославия се събрал колектива в държавна фирма. Шефа обявил задачите за седмицата: понеделник почиваме от почивката, вторник се готвим за работа, сряда бачкаме, четвъртък почиваме от работа, петък пийвайки се готвим за почивните дни. Нов член на колектива натравил гримаса и попитал - нима всяка сряда ще работим? В тази връзка предлагам 3 дни почивка. Але-хоп.

Понякога когато печелиш всъщност губиш. Друг път, когато губиш - всъщност печелиш. Не съм сигурен какво точно загубих, но мога да предположа. Току виж съм излазъл на печалба. Такива ми ти работи.:)

Ето какво си харесах от архивите. Дано ви  хареса поне нещичко.

Кратък обзор

От събота съм се зачел в истории от втората световна война. Чета за битки, стратегии, използвани оръжия, командващи и тактиката им. Освен историята и интерпретацията и  гледам карти, диаграми, снимки и карикатури от епохата. Последните не са особено забавни, но са глътка човещина на фона на зверствата човешки.

С почти същия интерес следя и събитията в Иран. Не знам защо, но в нашите новинарски сайтове не им се обръща почти никакво внимание, а внимаие е нужно. В Иран се случва нещо изключително важно. Това са първите масови протести там, след онези разкарали шаха и докарали на власт аятоласите.

На хората, медиите или на едните и другите тук обаче сякаш не им дреме, а в Иран бият и убиват от няколко седмици демонстранти. Бият мъже и жени, убиват.

И снимки от протестите в Иран.

Надявам се либералите да вземат все пак превес, както се случи в Украйна и Грузия. В противен случай Иран може да бъде споходен от съдбата на Ирак. Те, либаралите може да не са най-доброто, но в момента няма по добро.

Опитвам се да не си играя и на аналогии, макар че те се набиват. В годините преди втората световна война се е воювало в югоизточна Азия и в Европа. Граждански войни, малки войни, по-големи войни. Сега е същото. Корея, централна Азия, нестабилност в Кавказ. Нека греша, дано греша.

За финал нещо красиво, защото човечеството освен да убива умее и да се радва на красотата, която твори.

Накратко за въртележката на живота

Понякога когато печелиш всъщност губиш. Друг път,  когато губиш ти всъщност печелиш. Случва се да печелиш или губиш, но всъщност да продължиш да си на едно място. Все пак има моменти, когато дори и да си на едно място или печелиш или губиш.

Победата и загубата са само думи - от нас зависи какво ще имаме при равносметката.

Поука от книжките

Привет!

Преди време в книжка прочетох, че когато си млад сякаш целия свят се е наговорил да ти помага. Нещата се случват леко и плавно. Почти естествено. Според мъдрия възрастен човек - когато остареем монетата показвала гърба си.

Ако е рекъл Господ ще имаме шанса да проверим това и да кажем своето мнение на поколенията подир нас.

Хубав ден!

Неозаглавено

Тази сутрин четох един шантав текст и когато опитах да размисля над него ми хрумна стих от Яворов. 

"сън сънувах, сън прокоба -
сънувах си гроба..."

Не можах да мисля над текста, защото мислите ми бяха заети с живота на г-н Крачолов. Мислех си за тегобата, която е носил докато и след като е воювал и убивал. Спомням си ветераните от войните, които думичка не обелваха, колкото и да настоявахме като деца.

сън сънувах - и се сещам за моята съквартирантка, която всяка нощ сънува кошмари.

сънувах си гроба ... ой нерадост, опустяла младост

защото

Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни

За какво ли разсъждават учениците когато четат Калиопа? За какво ли си мислят, когато ги учат за кончината на г-н Крачолов? Страхуват ли се от войни и революции? Страх ли ги е да изкажат силно мнението си? Биха ли станали борци, които знаят, че "народа" взема, но не дава, за разлика от хората, които могат да бъдат и човеци?

Навярно няма да разберат плача и ще се впуснат по пътя на туриста и пияча, без да отворят душите си. Навярно ще интерпретират по древному думите крачолови и зова  

Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

ще стане in vino veritas - наздраве!

Токава ще да е съдбата и на 

С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра;

което навярно ще се прероди в homo hominis et lupus.

п.п. За Пипс, нищо не искам да кажа, само си разсъждавам, а ти недей чети.

В "Астерикс и Обеликс - Мисия Клеопатра има кратко филмче за лангустата, за да не се гледат "баталните" сцени. За това ето едно забавно филмче и от мен. То е и поучително.