26 март 2016

Май се ожених за ...

Преди години на ул. Граф Игнатиев имаше Джаз Кафе. Обичахме да се събираме там с колеги, къде заради музиката, къде заради атмосферата. За онова време си бе чудно кафене, ама не знам колко ние сме били баш желаната клиентела, все пак студенти в края на 90-те години.



Та след една ваканция отиваме пак там, а вътре някакво диско. Пихме си питиетата и питах - да ви се намира тъдява управител. Имаше.

Обясних на госпожата - Ние ваша милост идвахме тук заради хубавото кафе, ама повече заради музиката. И сега тъй, ама отвън пише Джаз кафе, пък тук актуални хитове.

Тя пък ми се тросна - Туй не е диско, туй е радио. - Подир туй ме погледна победоносно.

Само махнах с ръка и повече не стъпих там, след 2-3 месеца видях че се превърна в магазин.

Пускам тази сутрин Пинк Мартини, а жената ми се кара, всяка сутрин сме слушали моя музика, да сме слушали нейната. Пусна ми радио 1 рок ... вместо благ джаз в 10 и нещо сутринта "Кашмир", после Металика ...

На моменти ми се чини, че съм се оженил за оназ барманка-управителка на джаз кафето ...

25 март 2016

Петък срещу Събота и ала автобиощриховично

Не ми се спи, а и как да ми се спи.

От няколко часа слушам Пинк Мартини, а се загледах и в снимки на Стив Ханкс и леле братче 


... не ми се ляга, а и не ми се ще нощта да свършва. Все едно съм отново на 14 и слушам Гласът на Америка по сателитното радио или пък на 19 и уча за сесия докато слушам радио, а до мен лежи току що любената жена и съм някъде между науката и екстаза

или пък на 24, вече съм върл почитател на секси джаза и го проповядвам на женската част на човечеството най-вече вагинално


Пък пак чета сякаш за първи път "Жени" на Буковски, "То" на Стивън Кинг, че и "Илюзии" на Р. Бах и ми е смешно. Не туй че са се изтърколили две десетилетия от първото четене на илюзорните мъдрости и душевните пиянски чекии на Чинаски. Голяма смехория е, хвърча във времето като героите от То, а жената мисли че съм в депресия. 

Никаква депресия не ме гони, просто летя между настояще и минало. Тук някой скелет изскача от миналото, подире някаква мъдрост ме цапва по челото, тъй както като хлапета се праскахме по челата звучно колчем ни хрумваше някаква умност и държахме да я споделим шумно. 



Пак съм нещастно влюбен на 10, нещастния очиларко на 13, гимназиста умник и любител на хуманитарните науки и любител на психологията и историята, остроумния бърборко на 18, който обича да танцува с часове, 20 и нещо годишния любител на флиртовете, който омайва жените и ги оставя да се чудят защо не иска да спи с тях, та нали уж ... 

И съм развратника в едно бързо изнизало се десетилетие преди да се запра, оженя и продължа да снимам жените в живота ми, като сега едната е година по-малка от мен, а другата едва на 8 месеца.

Тъй дъртия мърморко го гепиха по-здраво от колкото е мислил че може и е щастлив като младеж в дискотека с най-хубавото момиче, колчем са допрели гърди.


И тъй не ми се спи друже, пътувам от музикално от Карибите до Малта, дето май стана таз мома, която обича обективите и сякаш след години би се харесала на самия Стив Ханкс. 

И тъй, само още 2-3 песни, само още няколко минути със спомените. Изкуството е голяма работа, пренася те ту там и напомня - жив си бе и си щастливец, а после подличко пита 

- Е, ще завършиш ли книгите скоро? Ще продължиш ли напред? Стиска ли ти да напишеш разказ и да го покажеш на някого? Стиска ли ти още да целунеш жена? Ще я заведеш ли таз бебеобсебена жена на кино? А ще и сложиш ли рокля до глезените и да я накараш да се завърти като младо момиче, защото въпреки всичко тя е малкото момиче, също като теб драги ми мърморко незаспиващ. Тъй е, вярвай ако щеш, пък. 



Гепи друже, гепи чадото, жената и обектива и марш в парка, а сега потанцувай с най-добрия си партньор, онзи между двете ушенца.

Лека нощ

08 март 2016

Осмомартенско, предизвикано

Познавам не малко жени, които са били обект на насилие - от бащи, съпрузи, бивши и настоящи възлюбени. Както физически, така и психически тормоз. Но ...

... познавам и много мъже, които са тормозени физически и психически от майките си и като деца и като възрастни. Някои си намират след това приятелки и съпруги, които да правят същото. Обяснявано е от австрийските психоаналитици, но е видяно от кого ли не по целия свят.

Колега в университета не можеше да се отърве от майка си, тя идваше с нас на изпитите да пази чадото - мъж към 190 и 130 килограма, а тя кинта и половина, но е финансово зависим, а след смъртта на баща му се вкопчи още повече в него.

Виждал съм да я замеря с разни предмети, тя реве и се връща, за да го опази, да му помогне ... Човека се опитваше да прави някакви връзки, но майката закрилник винаги бе на своя пост да провели нещата.

Това е също толкова страшно, колкото и мъжа, който пердаши дъщеря си и жена си.

Познавам и мъже, които са напускали дома си, защото жената е курв@ и си мъкне любовниците в общия им дом. Ако я набиеш си насилник - тормозител ... и те просто си тръгват, започват нов живот с по-малко страдание и без унижения.

А мъжете са подложени на не малко тормоз, включително сексуален, но и психически на работното си място

Често жените в мъжка работна среда нямат шанс да се развият, защото са жени и не се гледа на тях сериозно. Обаче знаете ли колко е трудно да си мъж в женска среда? Интриги, клюки, всяка те дърпа за нейната кауза.

Отделно защото някои са убедени, че ние на сексуални покани не отказваме, идват и ти сядат на бюрото, за да огледаш крака, навеждат се за циците. Получил съм не малко цици в гърба, белким се сетя. Колкото има намеци и натвърдеци към сладки моми, толкова има и към мъже.

Знам за жени които си отварят краката, за да си запазят работата, виждал съм и такива мъже, подшушкали са ми за други.

Хайде, да оставим сексуалния тормоз.Един приятел редовно ми се оплаква от колектива в банката в която работи - само жени и всяка го занимава с нейните си щуротии. Човека е на път да стане женомразец, а обича иначе жена си, просто не може да ги понася когато се съберат повече от 2-3 на едно място.

Впрочем, повечето жени които уважавам ненавиждат женските колективи с не по-малка страст, от мъжете.

Не в пола е проблема друже

Да си насилник не е нещо обусловено от пола. Страдание и неравенство има и при едните и при другите.

Темата за насилието над жени от страна на мъжете е по-често дискутирана, защото жертвите са по-лесно видими и предизвикват по-лесно съчувствие. Насилието от страна на жените над мъжете е не по-малък бич. За първото се говори повече, защото жертвата е най-често тормозена физически. И не - не искам да отварям темата кой страда повече, на кого трябва да се обърне повече внимание. Трябва да се помогна и на едните и на другите.

Феминизма насочва фокуса си в грешна посока

Феминистките атакуват мъжете, макар че по-умните сред тях признават, че не всеки е насилник, ако не си готов да плачеш заедно с тях - ти си враг. Но врага не са мъжете, нито жените, а гадовете с или без брада.

Вицовете са просто начин да се посмеем над трагедиите, спомнете си всички вицове за тормозени мъже. Случките стават вицове за тъщи и зли съпруги, защото мъжете предпочитаме да говорим за болката си малко лековато, ние по-трудно плачем, а и срама е сякаш още по-силен от колкото при жените.

Познавам и съчувствам, а и винаги съм се опитвал да помогна и на едните и на другите. За това много ме дразнят както мачистите - тук се слуша мойта воля - така и техните женски аналози.

Време е да се погледне към проблемите, феминизма е умряла работа и борба с грешни врагове и с грешни цели. Борбата трябва да бъде уважение между хората и работа с момчета и момичета, мъже и жени, за да могат да говорят за проблемите си. Не се ли говори за проблемите от първо лице (аз съм Пешо, аз съм алкохолик) - нищо няма да стане.

Този текст е коментар към едно феминистко писание.

Подпис:
Един мъж с щастлив брак и щерка