29 май 2010

Политическа ругатня

Днес се подразних на празноглавите социалистически кратуни във форума на в. "Дневник" и ги пратих на Чавеса им. 

27 май 2010

Русия отново дрънка оръжие

Европа е в криза; цените на петрола падат; откриват се нови находища на шистов природен газ, които в перспектива ще превърнат всички опасали стария континент газопроводи – основното геостратегическо оръжие на Путинова Русия – в купчина ненужни никому железа. Каква е тогава първата грижа на този остатък от някогашния Източен лагер, на последната отломка от някогашната Империя на злото? Може би да се погрижи за менталното здраве на впиянчения си народ, за първобитната си инфраструктура, за допотопната си икономика?

Нищо подобно. Откъм Кремъл се носи дрънкане на оръжие и процедени през зъби закани. Това е отговорът, който Русия подготвя за световната криза пред лицето на целия свят.

Според руските медии новата руска държавна програма предвижда в периода 2011-2020 г. страната да задели само за модерно въоръжение 13 трилиона рубли (400 млрд. долара). Сумата е само два пъти и нещо по-малка от тази, която американският президент изиска от Конгреса за осъществяване на антикризисна стратегия и спасяване на американската икономика.

Само че това сравнение изисква едно уточнение: неизбродимата териториално Русия е икономическо джудже в сравнение със САЩ. Потенциалът на нейната икономика е сравним с някоя стотина пъти по-малка европейска страна – но не с Германия, не с Франция и Великобритания; те са далеч по-напред. Примерно с Дания или Холандия.

И на този фон – 400 милиарда долара за ново въоръжение – което трябва да се прибави към морално остарелите руски пушкала! Подобен харч за машини за убиване при толкова драматична кризисна ситуация е възможен наистина само в Русия.

Само в близка перспектива Кремъл се кани да поръча 30 междуконтинентални ракети "Искандер", 48 бойни и 6 безпилотни самолета, над 60 хеликоптера, 14 кораба, 300 танка и повече от 52 000 камиона и автомобила. При което следва един резонен въпрос: за какво са му? Тероризмът няма как да бъде оправдание – срещу него не можеш да се бориш с междуконтинентални ракети. Тогава?

Оперативно тактически ракетен комплекс Искандер

Тогава би трябвало да прочетем руската история – или може би историята на световните сатрапии. Отговорът е елементарен: на Русия винаги й е бил необходим враг. Наличието на враг е основния консолидиращ фактор за тази мултинационална, мултикултурална, мултирелигиозна, но единно мачкана, унижавана и обезправена човешка маса, населяваща земите между Балтика и Камчатка. Дори най-прясната история показва пагубните последствия от липсата на консолидиращата фигура на врага: падна Берлинската стена и като ефект СССР веднага се разпадна.


Разбира се, при липса на външен враг се употребяват вътрешни – като Чечня, само че там човешкия ресурс почва вече да се изчерпва поради непланомерното му избиване. Или бивши вътрешни – като Армения, но там възможностите на ограничени поради външни възмути и зле оформено международно положение.

Освен всичко вътрешните врагове вършат само локална и ежедневна работа – а когато златният век на петролното могъщество е приключил, когато руснаците въпреки инертната си природа и голямата си руска душа проявяват склонност да се откъснат от водката и полите на тьотките, и да излязат на улицата – тогава работа върши само капиталният враг. Гадните американци, дето искат да командват света, тяхното НАТО, дето завира ракетите си под носа на руската мечка, и техните подли подлоги, сред които и бивши братушки като България.

Всъщност въоръжението е спасението на Путин и неговия терористичен, държавно-олигархичен режим. Единственото възможно спасение. От времената на Брежнев още се знае: изпаднеш ли в нужда, дрънкай оръжие – и малоумните капиталисти ще ти дадат пари, за да откупят своето спокойствие и рахатлък.

Ако обаче и това не помогне, ако ножът опре до кокала, режимът може да бъде спасен само по един начин – като приведе това оръжие в действие. Тогава вече важат военновременните закони – които се справят с недоволните по изпитания още от времената на Сталин начин.

Или може би по-точно казано – нищо не важи, освен гибелта. Световната. След като комунизмът се провали, неговите уродливи превъплъщения искат да си отидат само по един начин – като вземат със себе си целия свят.

Автор: Едвин Сугарев

Оригинална публикация.