Като изключим болестите, картинката е като ситуацията с негърското общежитие в студентския град на София през 80-те години на 20 век. В него живеели студенти от африканските „братски социалистически страни“. Там боклука се трупал на камари, някои направо се изхождали по коридорите, а съм чувал и други гадории. Отчетлива разлика между нас и чужденците.
Родил съм се малко повече от 30 години след втората голяма война и така и не намерих някой, който охотно да разказва за войната от първо лице. Ужаса дори само за преживелите я като деца (баби и дядовци) е голям, фронтоваците директно са ме рязали и отказвали да разказват каквото и да било.
![]() |
Кабул преди СССР и талибаните |
Има достатъчно книги за това колко лошо е било в Европа след двете големи войни. И все пак двете войни са продължили по пет години всяка. След това отново сме градили. Тук е имало ужасен край на на цялото безумие, а там ужасът е без край от 37 години.
Какво би се случило с обществото ни и с обществата на Европа, ако втората война бе продължила толкова време? Не знам.
Не харесвам афганистанците, но мисля че трябва да се опитаме да ги научим на цивилизация, макар че ще е трудно. Не трябва да ги оставяме да живеят тук след като ги научим. Не случайно споменах негърския блок в студентския град. Убеден съм, че след като помогнем на тези хора, трябва да ги отпратим обратно, за да помогнат на своята страна, както училите у нас (и на други места) са помогнали на страните си в Африка, а училите в Европа българи са помогнали на страната ни преди да ни завладеят орките от централна Азия, същите които опитаха да завладеят и Афганистан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар