Като деца сме чели или са ни чели рафинирани приказки, които обикновено завършват щастливо и честно казано са омръзнали на всички деца с баналните си сюжети още около деветата им година. Истинските приказки са друго нещо, също като живота. В истинските приказки няма ярко добри или ярко лоши герои, а историите често са стряскащи.
Какво е можело да се прави преди епохата на интернет, телевизията, радиото и печатарството? Разказвали са се истории. Колкото по-ярки, толкова по-добре. За това и приказките за възрастни (и деца) са толкова страшни – чак да ти изтръпнат зъбите. Такива са и новините в съвременните медии – атентати, болести, измами, убийства, изнасилвания, войни, домашно насилие ... всички хубави неща в живота.
А вие потомък ли сте на бежанци?
![]() |
арменски бежанци |
Аз съм потомък на бежанци от Егейска Македония и ми е мъчно за хората от Сирия, които бягат от войната. Бог ме е запазил от това да не преживея война, но съм виждал страха в очите на тези, които са я преживели. Това е и причината да ми пука за хората, които спасяват кожата си и децата си от куршуми и бомби.
А, у нас има и потомци на арменците. Само преди 103 години Кемал Ататюрк и армията му затрива милиони от тях. Техните потомци също знаят що е да си бежанец.
А, гадните афганистанци ли?
Да, знам че мнозина от тях пристигат в Европа с много пари – не са класически бежанци, а навярно пратени от някакви тъмни сили, за да прецакат ЕС. Но си признавам че съм говорил с афганистанец, който през 2000 година живееше около два месеца под стълбите на общежитие №17 в студентския град в София.
Нека се провери какъв им е случая на тези хора, преди да решим дали да ги пратим обратно от където са изпълзели.
Хора, нека отворим сърцата си за нещастниците и разбира се да дадем заслуженото на измамниците, като ги изпратим от където са дошли. Но нека не забравяме да сме милостиви, защото с каквато мяра мерим с такава ще ни се отмери. Тъй е рекъл Иисус Христос, а на Бог трябва да му се вярва.
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар