Както при всеки юбилей е време за пожелания. И тъй: пожелавам на "другарите" след 66 години от тях да е останал само запис в историческите книги. Дано скапаното им движение отмре заедно с погребенията на последните облажили се от режима им.
09 септември 2010
след 66 години ...
Изминаха 66 години от комунистическия преврат. В предишните няколко години дори не обърнах внимание на този ден, сещах се ако някой заговори за преврата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Като политически най-необвързан и неутрален, мога само да съпоставям факти и да задавам въпроси.
Трябва да се вземат под внимание някои факти, колкото и противоречиви да са те:
-- при соц. режима, България има що годе някакъв културен възход: книги, театър и кино (по важно от това?). Разбира се, оставяме настрана това, че чадата на партийните величия. Нещото, което най-ценя в соца, е фактът, че имаш сериозна яснота колко места има в университетите, след филтрацията и намъкването на активните борци против фашизма. Имам предвид -- в Журналистическия факултет има десет места. Шест от тях са за видни комунисти. Кандидата е наясно, че от всички 400 кандидатстващи, той се бори за едно от четири места. Ерго, има сериозна мотивация, което ще рече, че подготовката му, ако влезе, разбира се, ще е много по-правилна и сериозна. Творческият му път не трябва да бъде изобщо включван към уравнението, ясно е.
- В т.нар. демократичен строй, същият кандидат бива излъган, че няма вече връзки, това-онова, тоест, с тези 400 кандидати, той се бори за едно от 10 места. Което ще рече, че с по-добра подготовка и усърдна работа, той има по-голям шанс. Все пак, къде са четири, къде са десет. На практика се оказва, че той няма защо да кандидатства, понеже деца на новите партийни величия са много по-приоритетно филтрирани, в сравнение с него. От това идва един вътрешен проблем: "Как така? Нали живеем в демокрация и тези неща не са на дневен ред, а са отживелица? Как така не ме приеха."
Относно книгите ли? Елементарно е -- в момента се харчат книгите, в които има насилие, мафия, убийства и пари. Същото важи и за театъра. За кино не се говори, понеже ежегодно излизащите седем филма пълна отврат. От почти двадесет и една години, като се изключат редки филми, разбира се, на редки режисьори.
Нека не бъда разбиран погрешно. Не ми харесват политическите игри. Това е и причината да не съм политически омаскарен, тоест, да имам много по-адекватна оценка и тя да има по-голям процент истинност. Изхождайки от нея, мога да се твърдя, че най-големия паразит след комунизма, е демокрацията, понеже тя превърна България в Слободия. Комунизма беше превърнал България в Голак. С по-прости слова казано -- центризмът би бил най-удачната форма на управление. Удачната форма на управление предполага свобода, която си е изконно човешко право, но и поемане на отговорностите, които тя предполага. Иначе, винаги ще бъде така, както е сега -- хората ще се лутат безкрайно в реалиите на обикалящия ги свят.
К.
Не си писал по темата, но не е голям проблем.
За да твърдиш, че по време на социалистическия режим у нас има културен възход е наивно. Книгите се пишеха от писатели на заплата, имаше поети на заплата, музиканти на заплата, преди да стигне до сцена или сценарий до заснемане минаваха през яка цензура, както и всичко по-горе изброено. Нищо от това не предполага към високи културни достижения и за това почти няма такива.
Спомням си нещичко от зрелия социализъм и не с добро. Прословутите "люти чушки" на Ралин се разпространяваше апокрифно. Ако искаш да си купиш книга от читав западен автор по задължение купуваш и 3 книги на родните "писатели", защото трябва да се изчерпват тиражите.
Образование казваш и качествено? От детството ми е вопъла: "като знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар". И тогава изпити се вземаха с рушвети, роднина стоматолог е занесъл няколко прасета, доста от дефицитните тогава дънки и други "подаръци" за преподавателите. Същото е и с роднини инженери и тъй насетне.
Във факултета, в който съм учил и аз преди социалистическия преврат са преподавали и богослови на световно ниво, преподавали са тук и в престижни учебни заведения като Сорбоната.
Демокрацията е обратното на диктатура и тирания. Демокрацията е синоним на свободата или на правото на свобода. Правата трябва да се отстояват, а ти се мъчиш да отстояваш своите. Това е похвално. При 45 годишното управление на комунистите това си бе опасно. Помисли за това.
Винаги съм се възхищавал на всяческите усилия на всеки, който възхвалява демокрацията.
Май стана дума за добро и лошо в културно отношение. Нека се върнем, към "зрелия" комунизъм, та да поразсъждаваме точно върху цензурата и свободата, понеже твърдиш, че такава няма.
Започваме с Иван Андонов:
1987 - Вчера -- епохален филм, който променя всеобщото схващане, че цензурата не може да бъде преборена. Осмива социалистическия строй, чрез използването на думичката "ВЧЕРА". Тоест, това, дето се прожектира е образ на вчерашната реалия. Днес -- тя е друга.
1989 -- Адио Рио. Филм, който показва, че режисьорите вече могат спокойно да интерпретират понятието БОГ, по начин, който да осмее самата партия. Веднага пример цитат на директор: "Какво...морал...а, имам. Ама не го използвам всеки ден". Изпреварвам контрааргумента, че е от 89 като пояснявам: ПРЕДИ НОЕМВРИЙСКИЯ ПЛЕНУМ.
Николай Волев:
1988 -- Маргарит и Маргарита. Проекция на всеобщото мнение, че соц. системата куца. Велик момент е този, в който Васил Михайлов казва: "Връзвал съм връзки и ще връзвам. И ще процъфтявам. Защото...за да получиш нещо, първо трябва да дадеш."
Мога да давам още и още примери. В литературно отношение, предполагам си запознат. От всичко дотук изписано, идва момента, в който да направим заключението, че "творците", които биват подтискани от соц. строя са много по-продуктивни, отколкото сегашните, дето или не ги оценяват, понеже дядо им не е Л. Левчев...или просто самите те са изгубили вяра в смисъла на извеждането на хората извън мъглата.
В този смисъл, хайде недей да твърдиш, че демокрацията е допринесла с нещо за младите творци, понеже най-добрите демократични културни творби са или наследени от соц. или просто ги няма, понеже самите творци са от соц. системата.
П.П. Демокрацията предполага толеранс, нали? В този смисъл, как събираш смелост да твърдиш, че си демократ, след като си против хомосексуалните. Ама не срещу всички -- а само тези, дето нарушават границите, които нарушават и хетеросексуалните, дето се натискат по парковете и си бъркат по дупките?!
Ще се радвам на диалог, както и отговор на въпроса.
когато са се разпространявали лютите чушки на Ралин си бил в Ташкент бе пич.
Освен това си малко закъснял с този мозъчен онанизъм,горе-долу 20 години...жив и здрав да си.
Публикуване на коментар