09 септември 2010

след 66 години ...

Изминаха 66 години от комунистическия преврат. В предишните няколко години дори не обърнах внимание на този ден, сещах се ако някой заговори за преврата. 

Както при всеки юбилей е време за пожелания. И тъй: пожелавам на "другарите" след 66 години от тях да е останал само запис в историческите книги. Дано скапаното им движение отмре заедно с погребенията на последните облажили се от режима им.

5 коментара:

Краси каза...

Като политически най-необвързан и неутрален, мога само да съпоставям факти и да задавам въпроси.

Трябва да се вземат под внимание някои факти, колкото и противоречиви да са те:

-- при соц. режима, България има що годе някакъв културен възход: книги, театър и кино (по важно от това?). Разбира се, оставяме настрана това, че чадата на партийните величия. Нещото, което най-ценя в соца, е фактът, че имаш сериозна яснота колко места има в университетите, след филтрацията и намъкването на активните борци против фашизма. Имам предвид -- в Журналистическия факултет има десет места. Шест от тях са за видни комунисти. Кандидата е наясно, че от всички 400 кандидатстващи, той се бори за едно от четири места. Ерго, има сериозна мотивация, което ще рече, че подготовката му, ако влезе, разбира се, ще е много по-правилна и сериозна. Творческият му път не трябва да бъде изобщо включван към уравнението, ясно е.

- В т.нар. демократичен строй, същият кандидат бива излъган, че няма вече връзки, това-онова, тоест, с тези 400 кандидати, той се бори за едно от 10 места. Което ще рече, че с по-добра подготовка и усърдна работа, той има по-голям шанс. Все пак, къде са четири, къде са десет. На практика се оказва, че той няма защо да кандидатства, понеже деца на новите партийни величия са много по-приоритетно филтрирани, в сравнение с него. От това идва един вътрешен проблем: "Как така? Нали живеем в демокрация и тези неща не са на дневен ред, а са отживелица? Как така не ме приеха."

Относно книгите ли? Елементарно е -- в момента се харчат книгите, в които има насилие, мафия, убийства и пари. Същото важи и за театъра. За кино не се говори, понеже ежегодно излизащите седем филма пълна отврат. От почти двадесет и една години, като се изключат редки филми, разбира се, на редки режисьори.

Нека не бъда разбиран погрешно. Не ми харесват политическите игри. Това е и причината да не съм политически омаскарен, тоест, да имам много по-адекватна оценка и тя да има по-голям процент истинност. Изхождайки от нея, мога да се твърдя, че най-големия паразит след комунизма, е демокрацията, понеже тя превърна България в Слободия. Комунизма беше превърнал България в Голак. С по-прости слова казано -- центризмът би бил най-удачната форма на управление. Удачната форма на управление предполага свобода, която си е изконно човешко право, но и поемане на отговорностите, които тя предполага. Иначе, винаги ще бъде така, както е сега -- хората ще се лутат безкрайно в реалиите на обикалящия ги свят.

К.

monnio каза...

Не си писал по темата, но не е голям проблем.

За да твърдиш, че по време на социалистическия режим у нас има културен възход е наивно. Книгите се пишеха от писатели на заплата, имаше поети на заплата, музиканти на заплата, преди да стигне до сцена или сценарий до заснемане минаваха през яка цензура, както и всичко по-горе изброено. Нищо от това не предполага към високи културни достижения и за това почти няма такива.

Спомням си нещичко от зрелия социализъм и не с добро. Прословутите "люти чушки" на Ралин се разпространяваше апокрифно. Ако искаш да си купиш книга от читав западен автор по задължение купуваш и 3 книги на родните "писатели", защото трябва да се изчерпват тиражите.

Образование казваш и качествено? От детството ми е вопъла: "като знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар". И тогава изпити се вземаха с рушвети, роднина стоматолог е занесъл няколко прасета, доста от дефицитните тогава дънки и други "подаръци" за преподавателите. Същото е и с роднини инженери и тъй насетне.

Във факултета, в който съм учил и аз преди социалистическия преврат са преподавали и богослови на световно ниво, преподавали са тук и в престижни учебни заведения като Сорбоната.

Демокрацията е обратното на диктатура и тирания. Демокрацията е синоним на свободата или на правото на свобода. Правата трябва да се отстояват, а ти се мъчиш да отстояваш своите. Това е похвално. При 45 годишното управление на комунистите това си бе опасно. Помисли за това.

Краси каза...

Винаги съм се възхищавал на всяческите усилия на всеки, който възхвалява демокрацията.

Май стана дума за добро и лошо в културно отношение. Нека се върнем, към "зрелия" комунизъм, та да поразсъждаваме точно върху цензурата и свободата, понеже твърдиш, че такава няма.

Започваме с Иван Андонов:

1987 - Вчера -- епохален филм, който променя всеобщото схващане, че цензурата не може да бъде преборена. Осмива социалистическия строй, чрез използването на думичката "ВЧЕРА". Тоест, това, дето се прожектира е образ на вчерашната реалия. Днес -- тя е друга.

1989 -- Адио Рио. Филм, който показва, че режисьорите вече могат спокойно да интерпретират понятието БОГ, по начин, който да осмее самата партия. Веднага пример цитат на директор: "Какво...морал...а, имам. Ама не го използвам всеки ден". Изпреварвам контрааргумента, че е от 89 като пояснявам: ПРЕДИ НОЕМВРИЙСКИЯ ПЛЕНУМ.

Николай Волев:

1988 -- Маргарит и Маргарита. Проекция на всеобщото мнение, че соц. системата куца. Велик момент е този, в който Васил Михайлов казва: "Връзвал съм връзки и ще връзвам. И ще процъфтявам. Защото...за да получиш нещо, първо трябва да дадеш."

Мога да давам още и още примери. В литературно отношение, предполагам си запознат. От всичко дотук изписано, идва момента, в който да направим заключението, че "творците", които биват подтискани от соц. строя са много по-продуктивни, отколкото сегашните, дето или не ги оценяват, понеже дядо им не е Л. Левчев...или просто самите те са изгубили вяра в смисъла на извеждането на хората извън мъглата.

В този смисъл, хайде недей да твърдиш, че демокрацията е допринесла с нещо за младите творци, понеже най-добрите демократични културни творби са или наследени от соц. или просто ги няма, понеже самите творци са от соц. системата.

П.П. Демокрацията предполага толеранс, нали? В този смисъл, как събираш смелост да твърдиш, че си демократ, след като си против хомосексуалните. Ама не срещу всички -- а само тези, дето нарушават границите, които нарушават и хетеросексуалните, дето се натискат по парковете и си бъркат по дупките?!

Ще се радвам на диалог, както и отговор на въпроса.

Анонимен каза...

когато са се разпространявали лютите чушки на Ралин си бил в Ташкент бе пич.

Анонимен каза...

Освен това си малко закъснял с този мозъчен онанизъм,горе-долу 20 години...жив и здрав да си.