30 октомври 2009

Добрият комунист

Единственото нещо, което ненавиждам от все сърце това са подтисническите режими. Живял съм в комунистическия рай, така че е естествено да ненавиждам комунистите. В случай, че бях живял при техните братя - национал-социалистите, щях да ненавиждам нацизма.

Повод за яростта ми е вчерашната случка в парламента, когато с гласовете на безбожните комунисти и мълчаливото съгласие, чрез гласуване "въздържал се" на партията на Борисов, бе отхвърлен поредния проектозакон,  който целеше да въведе вероучение и задължително изучаване за престъпленията на комунистическите режими в училищата. Резултата от гласуването на първото четене бе 9 за, 20 против и 80 въздържал се. Браво!

Има един вид добър комунист - разкаялия се! Разбира се, приемлива втора награда е умрелия (не насилствено, не съм като тях), защото това намалява гадовете с един. Един подир един - избавление от комунистическата чума:)

Не ме корете, ненавиждам комунистите, а и те нас. Те са наши естествени врагове, мъча се да ги обичам, но ми е трудно.

3 коментара:

Анонимен каза...

Мястото на вероучението не е в училищата.

monnio каза...

Секуларизацията на образователната система е фундаментална грешка. Дори комунистите замениха религиозното обучение с атеистично. Човек трябва да е наясно със своята, както и на своето обкръжение вяра. Липсата на вяра, както и познаването на своята и чуждата вяра води до разпад в обществената консистентност.

Mo' Nique каза...

Едно е да обучаваш някого в атеизъм, съвсем друго е да оставиш религиозното му възпитание на семейството му. За съжаление не смятам, че подобно обучение би се ограничило в разсъждения за ценностите и смисъла на религията. По-скоро лесно биха били изкривени и заменени от нечии интерпретации. Нещо повече - биха насърчили нетърпимост.