07 ноември 2009

Има нужда от сълзи

Днес е Задушница, един от дните, когато отправяме молитви за спасение на душите на мъртвите. В този ден плача. Плача, защото тази година е една дълга задушница за обществата на Източна Европа. В тези дни мнозина от нас си спомнят за злото, което ни задушаваше цели 45 години и не се свени да ни подтиска и 20 години след предоставянето на политическа свобода. 

Плача заради липсата на историческа памет у народа. Плача заради пропиляната енергия през всички тези години. Плача, защото не можахме да се попречим на комунистическите функционери да завземат политическата и икономическа власт у нас. Плача, че за разлика от Чехия, Полша, Германия и Унгария, ние не скъсахме, на заплюхме и осъдихме комунистическото минало и диктатура. Плача, че днес мнението на обществото по много въпроси се формира от подтисниците на свободата - Дарик радио е собственост на агент на политическата милиция - 6 управление на ДС. Един от стълбовете на радио "Свободна Европа" бе разкрит като агент на ДС. Във вестници, радиостанции и телевизии, в университети и училища, в министерства и политически партии тези пипала на октопода ДС продължават да стискат и задушават свободното слово.

Плача за себе си. Плача за младите, които свикват да живеят в общество, където собствената мисъл е рядкост, а посредствеността норма. 

Плача, защото октопода на ДС люлее обществото в люлката на забравата. Плача, защото свободните хора се преследват, задушават, заглушават, убиват или купуват. Плача защото миналото се забравя и това ни обрича на безрадостно тоталитарно бъдеще. 

Плача, защото няма да се измъкнем от прегръдката на Русия, която продължава и до ден днешен да си освобождава от самите нас и така увековечава робския ни статут.

Плача, защото всичко това ме подтиска и навярно няма да издържа и ще потегля по нерадостния път към свободните, но чужди общества. Плача, защото ако го сторя, ще обрека братята си на робия.

Плача.

Няма коментари: