Минава 3 часа след полунощ. Току що гледах филма Walk оn water. Историята е любопитна, но не ми е за това думата. Омразата и стереотипите. Историческите наслоявания, които карат злото от миналото да се самовъзпроизвежда до безкрай.
Докато гледах филма прекарвах в съзнанието си собсвени и чужди истории. Преди години момчета пратени в Израел за да се учат за охрана ми разказваха, как другарите с които били пратени от тук пазарували по магазините докато трябвало да следят пред една синегога за терористи. Дори в страната на ежедневните атентати съвременната българска младеж била тя и с юдейска кръв си е същата стока.
Баща ми пък ми е разказвал, че за година и половина в Израел нито веднъж не са го спрели да му искат документи. Това пак в същата страна на атентатите, където дори жените имат оръжие и знаят да боравят с него.
Араби са ми разказвали как еврейка просто извадила пистолет и застреляла дете, за да защити своето от потенциана опасност. Потенциална.
Минаха няколко години от момента, в който гледах демонстрация на палестинци по Цар освободител. Викаха - има има Палестина и ще има Палестина. Седнах на една саксия с цветя и ги гледах. Исках да заговоря някого от тях и да го питам за неговата история довела го тук. Не го направих. Не показах и плаката, който си бях приготвил предварително. На него пишеше, че и те са убийци. Там е голяма каша и евреите съвсем не са ми по симпатичната страна.
Финалната сцена е на Генисаретското езеро, където Иисус е ходил по водата. Та в края на филма един евреин, бивш агент на Мусад, сънува че ходи по водата с германски педераст потомък на нацистки военнопрестъпник. Всичко това в еврейски филм, в който се говори на юдейски, немски, английски и арабски. Ако имаше руска и българска реч каламбура щеше да е пълен.
Два народа с чувство за историческа вина се мъчат от дяволите в историята си. Колко много дяволи имаме ние в нашата дори без някой външен да ни сочи с пръст ... Просто тема за размисъл.
По долното е награда за прочелите хаотичните ми мисли.
1 коментар:
все още не съм гледала филма, но мисля да го направя сега
замислям се обаче за смисъла от фанатичната вяра, за насажданата омраза, за малкото хубави мигове, които се превръщат в поредното масово убииство...
а къде тук е вярата и какво провокира тя?
Публикуване на коментар