Я како сите люде си имам таман две баби. Едната се кажува Марика, другата се кажуваше Роза. Роза Господ си га прибра да си га мириса, са остана само Марика. И дедовци си имах двама. Едино се вика Серафим а другио Симо. Симо и он умре, превари баба ми Роза с година и кусур. Лека им пръст, че ги споменавам са, ама за арно е.
Таа сабаен се събудих към 7 саатя, повъртех се малко у кревато па станах. Апнах там да не е без ич, оти са нели са пости, па пущих си музика, земах един душ и се застегах да ода на работа. Арно си вървеха там некакви песнявки, ама по едно време некакви македонски трагнаа. Убаво ми е като слушам македонски песни, се едно с некой градки съм се фанал на по бира и ластици да разтегаме. Така стана, че и Жени се сине тръгна. Тръгна она, аз по нея. Певачката пее, аз по нея гракам. Що гракам? Е па - жени се сине. Да ме бе чула баба ми Роза, да се скине от смех.
Они со дедо ми, кога си одих към то Петрич чат пат ме зафатяха: Айде бе сине, намери си една булка. Сакаме да ти играйме на сватбата. Знайха ората, че сега е друго времето и не щем да се женим докат сме млади, ама разправяше баба ми - ние като се женихме с дедо ти бе едно бедно насекъде. Войната свършила преди 5-6 години, нема работа, майките и татковците ни и они немат с шо да помогнат, ама на - оцелехме, деца отгледахме, внуци видехме. Айде баба и правнуци да види.
Бог да га прости баба ми, убаво думаше. Кой да ти слуша, живеем си все едно сме безсмъртни и като Авраам на стари години ке имаме деца.
Е, нема:)
Айде со здраве. Може и до сватба:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар