Грьонуй е чудовище. Грьонуй е ужасяващо изключение. Грьонуй е кошмар. Щастието е, че той е литературен кошмар.
Истинският, битиен кошмар е, че си приличаме. Макар да нямам необикновеното му обоняние, нито уродливото му тяло. Без да притежавам дарбата му да оцелява в необикновени, убийствени за човека ситуации, както и неговата човеко ненавистност, а съм подобно нему чудовище.
Ужасен съм. Макар усвоил повърхностно умението да общувам с хората, достигам до съкровените им тайни посредством грубоватата провокация. Толкова съм несръцен в боравенето с нея, а също и толкова ненаситен в експериментите си, че с право нося титлата чудовище подобно на Грьонуй.
Не мога да разбера защо го върша. Трудно ще съумея да съградя стройна система, чрез която да изясня на себе си, а ако е нужно и на света, защо проверявам чувствата на хората към себе си по този варварски начин. Безумна самовлюбеност или псевдо търсещ дух ме тикат към тези нелепи експерименти. Това е тема за самоанализ.
Същественото.
Тъй се случи, че след поредно обсъждане на мита, че човеците бягат, когато към тях се демонстрират чувства, без да има ответни се заех да докажа противното. Уви. Като от същи Грьонуй от мен избяга някой, когото мислех за приятел.
Грьонуй отново победи.
Нелепо е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар