Колегата е към 170 в сантиметри и поне 120 в килограми. Спокойно може да са и 130, но не това е същественото. Колегата си има хубави качества, но и странни навици; Един от тях е да ни прави компания. Тъй като в обедните часове околните заведения са твърде пълни, обикновено хапваме в специално отделено за целта помещение с табела - офис. Тя ни прави компания там.
Въпросната голяма жена по някакъв начин винаги уцелва момента, когато някой от нас се храни и идва да си налее вода или просто да си побъбри. В това време с рефлекса на гладно куче ни наблюдава как се храним, докато в същото време бъбри жизнерадостно. Ако никой не се сети да я покани, започва да коментира нещо свързано с храната и в крайна сметка винаги се присъединява към трапезата.
Днес обядвах сам. Тъкмо бях събрал нещата си в плик когато тя влезе. Разговора започна с думите:
- Ти май се нахрани?
- Да - отвърнах аз отпивайки от айрана си и очаквах следващия и ход.
По лицето и се изписа страхотно разочарование, но явно не загуби присъствие на духа и рече:
- Ама ти всичко ли си изял - и без да чака отговора ми бръкна в плика с храната и добави: - А, имаш още.
Бе ми много любопитно, но не отвърнах нищо членоразделно, а се задоволих с: м-хъм - след което отново зареях поглед през прозореца. Репликата обаче последва веднага:
- Може ли да си хапна една филия?
Искрено се развеселих и и позволих, но зачаках за да видя колко все пак може да изяде, той като знам способността и да омете половината от наличното на масата.
Наистина изяде една филия със салата или лютеница, а маже би и с двете. Стори го за удивително кратко време - около минута, след което избоботи:
- Ти ме спаси от гладна смърт - и излезе.
Спасителят и допи напитката си, опакова останалата храна и се отправи към работното си място с чувство, че е извършил още едно добро дело.
За добро храносмилане слагам снимка на античната стриптизьорка Венера. Някои и казват готиното Венче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар