Магазинче за резервни части. За хората обградени с любов, от хората за които няма любов.

Трансплантацията на органи помага на хиляди хора по света да продължат живота си, а понякога дори да заживеят сякаш отново. Всеки ден от сайтове, радиостанции и телевизии сме призовавани да дарим дребна или не съвсем сума за да спасим нечий живот.

Шанс за всички!

Уви, понякога за да дадат шанс за продължаване на живота на един човек, органите или липсата им става причина за смъртта на друг. Играта е голяма, оборотите в световен мащаб са може би за милиарди. Наркотиците пасти да ядат. Риска е по малък.

Риска е по малък за Тях - лошите. Риска ние да идем за резервни части е голям. Не ми вярвате ли?

През 1987-а или 1988-а година мъж на около 55 години с бъбрек подлежащ на операция бъбрек влезе в болница. Държавата бе тоталитарна България. Операцията е успешна и той се прибира у дома си. Хубаво, но спира да уринира. Не може. Минават ден, два и той отива на лекар в третия ден след прибирането си от болницата. Учуденият лекар гопита - ама ти още ли си жив?

Освен болния бъбрек му бяха взели и здравия. Града - Петрич. Времето разделно. Разделяхме се с тоталитарния комунизъм. Времето си мина, а човека си замина.

Преди години четох, че в Бразилия вадели очи за трансплантация от хиляди безпризорни деца направо с лъжичка. Не знам дали е истина и дали така не се увреждат нервите, но това че тези деца често отиват в разфасован вид към по-богатия и платежоспособен свят е сигурно.

Такава е съдбата и на много наши сънародници. Я по тъмно, я по светло зелени. Като в онзи виц, но не е смешно. Страшно е!

Как ми хрумна да разказвам страхотии сутрин рано ли? Ами просто. Преди няколко дни търсех информация за артистка, но попаднах на страница посветена на една друга Катя Иванова, безследно изчезнала.

Писах на оставената за връзка електронна поща за да разбера дали има добър финал тази тъжна история и тази сутрин сестрата на момичето ми отговори.

Финала още не е дошъл, не и за семейството и. Ето част от писмото: "За съжаление няма никаква информация за нея. Толкова години, какви ли не хора я търсиха, какви ли не връзки използвахме. Последните версии са, че или е видяла нещо, което не е трябвало да види, или че е изнесена като донор на органи. Прекратиха преписката по документацията и ни предложиха след определен брой години да я обяват за мъртва.".

Не сме застраховани уважаеми госпожи, госпожици и господа.

Селската ми баба вика: Господ да чува!

Чувайте се, чувайте и близките си. Оти само на Господ можем да разчитаме, от държавата ако не си големец - помощ йок!

Добави в Svejo