Край на експеримента

Това бе. По късно тази вечер ще включа Скайп, защото обещах да разговарям с баща ми. Утре сутринта пък имам работна среща с колеги от Варна. Всъщност бях предвидил в утрешната вечер, когато щяха да станат точно две седмици без инак вездесъщите в живота на съвремието ни Интернет пейджъри - да прекратя експеримента.

До този "експеримент" се стигна случайно. Думата експеримент е поместена в кавички, тъй като нещо до което се е стигнало спонтанно, няма цели, а и не разполага планиран срок за край не може да бъде наречено така. След като го започнах обаче, почувствах че ми допада този нов подход към работа и ежедневие. Без съмнение имам нужда от промяна на фокуса върху случващото се в моя микро свят. Експеримента не донесе нищо съществено, освен осъзнаване на липсата на зависимост от онлайн общуването.

Вместо обобщения.

Направих приятна аналогия със спирането на телевизията от есента на 96-а година, което е в сила почти до днес. То ми се отрази толкова добре, че и до сега съм резервиран към тази медия, умееща да създава много силна зависимост.

Открих, че имам време и търпение да чета писма, чрез които успешно общувам с някои от приятелите си. Любопитно бе, че това онлайн изчезване може да доведе до отчуждение с някои близки и да катализира силни и топли чувства с други, за които онлайн съществуването не е със знак - равенство на обикновения ни живот.

Най ползотворно бе времето за размисъл. Изведнъж се оказа, че имам достатъчно време за себе си, а и за четене на книги. Убедих се, че ми е приятно да се разделя с навика превърнал се почти в тик - поглед към долния десен ъгъл на монитора, където мигат съобщенията в qip icq.

Навярно ще огранича още по драстично появата си в точно тази част от виртуалния свят, отколкото го правех преди тези две седмици. Причината е проста - хареса ми!


Това е само временно примирие:)

Добави в Svejo