20 март 2008

Много шум за нещо и история за една мечта

Косово се отдели, вдигна се шум. Всички чакаме бъдещето, което не вещае да е светло.

В блога на estrella писах за една мечта. Когато бях малък мечтаех, че някой ден и ние ще влезем в обединена Европа. Тогава и не подозирах за еврофондовете. Мечтаех за времето, когато всички са в една държава и това мерене на пишки и взиране в дълбините на миналото няма да предизвиква повече войни. Това време бе още когато в Босна имаше само криза. По онова време си мислех, че след 20-30 години ще сме близо до такова решение. Сега са минали повече от 15 години от онзи момент, половината балкани са в НАТО и ЕС, а тази мечта ми се струва все така далеч. Прилича на светлото бъдеще обещано ни от комунистите.

Косово е опразнено от сърбите още в началото на 20-ти век, така че не е редно да се правят сега на ощипани моми. Ако турците бяха заселили плътно областите от Русе до Смолян навярно щяха да сторят същото, което сториха косовските албанци. Странджа не е обезлюдена от ден или два, а знаем от проекта Странджа - Сакар как се заселват в съвремието неприятни места.

Югославия имаше няколко задни двора. Косово много години бе задния двор на сърбите, годините се събраха в много десетилетия. В задния двор човеците държат вехтории, оборски тор и като цяло не се грижат за него, освен ако не са стопани къщовнищи. Тъдява обаче държавите не са от тази порода.

На балканите се имаме за специалисти по подреждане на задни дворове, ама чуждите. На маса и на думи. И тук както по белия свят има миризливи задни дворове.

България си имаме няколко задни двора. Единия наричаме северозападнала България, другия Странджа, третия е Делиурмана, четвъртия е Западни Родопи, петия е Източни Родопи. Имаме си шести и седми, осми и девети, но не са толкова големи като територия и с не толкова остри политически, етнически и конфликти.

Обаче едно е да си отделен, захвърлен, забравен или просто хората със същото гражданство да ги е срам от теб, а съвсем друго е да се отделиш административно.

Балканската история и политика е една безкрайна поредица от тъжни истории.

Балканите са място за много емоции. Аз нося своите.

Жалко за Македония. Жалко за старата, жалко и за новата.

Майната им на Гърците, дето прецакват Македония.

Майната им и на българските националисти, които я използват за боксова круша.

Майната им на сърбите, заради всичката югославска гнусота която изсипаха там.

Майната им на преселените от Косово и Албания "нови" македонски албанци. Тъкмо се бяха интегрирали християните.

Най ме е яд на мръсниците от България, Сърбия и Гърция. Гнусните типове ми приличат на средняците в училище, които не могат да набият силните. За да имат самочувствие бият най-слабите.

Аман от компрексари. До един велики на маса. До един мечтаещи за кървава слава, без да са помирисали дори ужасите на войната. Майната ви тъпа безмозъчна сган! Да можех на всяко лайно сред вас бих купил компютър свързан в мрежа с инсталирана пуцалка като CS, където всичката гнусна сган да се "избива", докато убие и последната си мозъчна клетка.

Днес имаме ново Косово, скоро ще имаме бивша Македония.


Македония звучи тъжно.

Мака, църна мака има по тоа край.

Няма коментари: