Така се случи, че в съботния и неделен ден от предишната седмица не почувствах нужда да "говоря" с клавиатурата. И тъй като по традиция включвам тези комуникатори в следобедите на работната седмица в понеделник не бързах. Обеда дойде и си замина. След това четох и вършех други работи и работният ден съвсем отмина. Последва го вечерта, в която също имах по интересни неща за вършене от чата. Това се повтори във вторник, когато се избистри и решението да проверя колко дълго ще продължи периода без желание за чат.
И ето - тази вечер, около 20 часа се изпълни една цяла седмица, в която не съм включва Интернет комуникаторите. През известно време се обръщам към себе си за да доловя как се чувствам. Опитвам се да чуя себе си отвъд волята. Навярно успявам.
Чувствам се добре. Имам повече време. Не ми липсват.
За сега.
Разбира се съм изолиран от някои приятели. Не съм в крак с новостите в живота им, но чувствам как злобата на деня не ми липсва. Причината е проста - с желаещите можем да разменяме електронни писма.
Днес е и петият ден от Великденския пост. Чувствам се добре и храните с животински произход не ми липсват.
Вече една седмица у дома пия "сребърна" вода.
Сега се надявам здравето ми да се укрепи, защото му е време. Свърши работната седмица с работа до 22 часа.
Утре е важен ден! Дано е и хубав:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар