Честит ми рожден ден, благодаря на всички, които се сетиха или ще се сетят по-късно за мен днес.
От една страна - никога не съм обръщал особено внимание на рождените дни, може би защото и родители и други роднини също не го смятат за нещо особено. Та днес е просто вторник.
От друга - все пак затворих още една година от живота си, което си е постижение, предвид че толкова много хора не го сториха.
Какво успях и какво не?
Ами не успях да постигна нещо особено, защото нямах особени цели. Борих се за живота си, борих се за достъп до детето си, борих се да запазя разсъдъка си при целия стрес, да си изградя някакъв живот извън това, което бе до сега. Във всичко изброено имам известен успех.
Цели до 10.10.2024
- да го посрещна в по-добра кондиция, от колкото съм сега;
- да съм здрав - физически и ментално;
- да продължа образованието си в някое от професионалните направления, които обмислям и се надявам изборът да бъде правилен (везни съм, не мога да взимам бързи решения);
- да се преборя за регулярен достъп до детето и да мога отново да допринасям, за нейното хармонично изграждане като личност;
- да имам някого до себе си, с когото животът да е по-приятен;
На добър час драги момко (аз) и повече време с чадото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар