Ние или диваците?

Покрай възхода на мръсниците, които избиват невинни хора, отново стана популярна една песен.



Няма да се дадем на мръсниците, ако трябва ще отидем и на място да им покажем как стоят нещата. Орките се скатаваха 50-60 години и сега пак пъплят възползвайки се от свободата на хората в цивилизования свят.

Няма да има шериат в близкия изток и централна Азия, а до 15 години отново ще има мини поли вместо бурки, както е било през 70-те и 80-те години на 20 век.

Амин

Добави в Svejo

Икономика на киселото мляко и едно обещание

Преди ден жена ми попълваше нещо като лексикон, но за бебета. Идеята му уж е някой ден малкия човек да научи как родителите му са виждали света в който току що се появил малкия човек. Чини ми се обаче, че е „мило дневниче“ за мами и може би е добра идея. Само подозирам как ли е виждала света за 20 годишната ми тогава майка – хитове на Лили Иванова и светлото социалистическо бъдеще, за което дрънкат от радиото и телевизора.

Тя се спъна само на два въпроса и потърси отговора им от мен – много популярна песен тази година и кое е събитието на годината. И аз се запънах и за двете. Вероятно ще впишем някой танцувален хит при музикалния въпрос, няма да стряскаме детето с метъл и рок я. Дебата и мислите ми обаче тръгнаха от политико-икономическия въпрос.

Кое наистина е събитието на годината?

През пролетта вероятно бих казал, че референдумът – за или против електронното гласуване в България или войната в Източна Украйна са събитието. Лятото бих отговорил „великото преселение на народите“ - милионите мигранти, които организирано бягат от войната в Сирия, Афганистан, Еритрея и други или организирано нахлуват в Европа, за да си построят тук ислямски държави – зависи от гледната точка. Сега в първите дни на октомври бих казал - продължаващото икономическо пропадане в България, което може да подгони и нас на Запад.

Спомените като настояще

Днес четох статия на рускиня, че страната и живее във вечния ритъм на „войната за която се готвим“ и „войната която водим“, а „победата“ е издигната в култ. Както си му е редът се търсят предатели, умрелите по бойните полета в които не се водят войни се заравят в безименни гробове, от медиите се лее пропаганда, а актуалния властелин в държавата си е изградил култ към личността в „добрите стари“ традиции на доктор Гьобелс и чичо Сталин.

Приличаме си. В България се борим с Кризата. И борбата е като „борба за мир“. Колкото повече продължава борбата, толкова по-малко мир има. Колкото по-успешно се борят политиците с кризата, толкова по-малко хора има в България. Едно скандалче се потули при последното преброяване на населението, защото ръководителката на НСИ каза, че хората били по-малко от официално обявеното, и други работи каза, но и запушиха устата.

И със западняците си приличаме. Англичаните ги плашеха, че българи и румънци ще ги превземат. За тамошните телевизионни и таблоидни зомбита Българи и Румъния са огноооооооомни държави, нещо като Русия. Сега ги плашат с милионите емигранти от Азия и Африка. Не си приличаме по стандарта на живот, за него им завиждаме. За това и България намалява като население.

Икономиката на киселото мляко

През 2014 година фирмите търсеха спасение в намаленията, тази в количествата на стоките и услугите. От времето на стъклените бурканчета за кисело мляко - то е 500 милилитра, има каймак и киселее два дни след като го отвориш.

През последните години на 20 век спря да киселее. И един месец да го държиш на топло или в хладилник – нищо му няма. Традицията повелява, когато се появи нова марка, киселото млеко за около половин година да има кисел вкус, след това и то става с обичайния за всички останали талаш.

Някои смелчаци бяха правили сметки – Х на брой крави с Y добив годишно + Z внос – са достатъчни за всичкото продадено и осчетоводено кисело млеко, за продаденото прясно мляко + масло и част от сиренето, или пък за част от сиренето и кашкавала българско производство на пазара. Не стигат обаче за всички. Ама и техните думи са като тези на Ренета Инджова за броя на населението – глухички. Къде по-шумно се обсъжда задника на някоя певица, катастрофа, някой биг брадър или каквото там вълнува масите.

Добрите и лошите години

В седемте „добрите години“ преди 2008-а започнаха да намаляват количествата. Казаха че 250 милилитра били идеално количество и трябвало и тук да стане така. И се започна една игра – 500 милилитра всъщност са „450+50 подарък“, след това 400+50 подарък, докато някои марки стигнаха до 370 милилитра по мои наблюдения.

След това през „седемте лоши години„ се започна обратния процес. През 2014-2015 ми се струва, че всички по-популярни марки кисели млека се завърнаха „промоционално“ и подаръчно към 500-те милилитра.

Отчаяние дами и господа

През 2013 и 2014 година и аз се включих в хора от промоции от типа 2 на цената на 1, специални намаления и какво ли не. Пощенската кутия се пълни с какви ли не брошури, а спам филтрите на електронните пощи не смогват да спрат потока от предложения. Ако не друго поне спамерите и печатарите са препечелили нещичко.

Тази година като че и спама намаля и стана по еднообразен и не е защото икономиката върви напред. Как е икономиката може да се разбере от панаирите и изложенията, а също и от витрините на магазините.

Ако намаленията са повече от новите колекции и прекрасни нови уреди – не е на добре. Ако на панаирите и изложенията изложителите намаляват – както става с пловдивския панаир, а киселите млека масово са 500 милилитра – икономиката не е на добре.

Щом финансовия министър предрича 2-3% растеж на икономиката, а статистиката и с просто око се вижда понижение на цените – не е на добре, защото няма растяща икономика в дефлация.

Когато заминалите от страната не желаят да се връщат, а около мен все повече хора си купуват билети за самолета само в една посока – не е на добре.

Обещанието

Преди малко обещах на дъщеря си, че ще направя възможното да расте в страна, в която може климата да е гаден, но пък хората са по-спокойни за утрето си. В България може да се връщаме за вкусни лютеници и живописни планински преходи.

Добави в Svejo

Вярно ли е, че на Бузлуджа ..

По ред причини (но ние сега няма да си говорим за неоплатонизъм и Евсевий Кесарийски) хората в Европа вярвали че императора, царя, краля лекува не само безпаричие ако си му симпатичен и ти подари чифлик в комплект с работливи селяни, ами и разни болести само с докосване.

почти като Мадуро

Аха-аха и божествени станали, не ти е нужен Христос за да рече "стани и ходи" на разслабения, ами и царя - пип с ръчичка и няма вече детски паралич. Комунистите забраниха царете и кралете, но пък си имат мавзолеи на техни светци - Ленин, Мао, Кимчетата в северната Корея, Хо Ши Мин, Димитров до не отдавна у нас. За преки изцеления не съм чувал от мумиите, но разказват за други чудеса.

Та тези дни се поведе сборището на Бузлуджа. Слух твърди, че мощната магия дето се твори там всяка година прави чудеса. За тази казаха, че някои ентусиасти след като са посетили сборището вече нямали нужда от тоалетна хартия.

Та рекох да попитам запознатите ми читатели, това чудо внос от братска Венецуела ли е или нашия роден магесник лекува? Защото ако е вярно това за тоалетната хартия, да ида да го пипна догодина за ръкава на сакото, та да се отърва от този астигматизъм!

Добави в Svejo

Време ли е да се напише и "Нещастието да си българин"?

Честито на гърците. Това дами и господа е да си сред приятели. Това което се случи с Гърция е прекрасно - на най-чепатото и мързеливо магаре ще му помогнат да си стъпи на краката и да си носи само самара. Не само ще им дадат експертна помощ, но ще им дадат и пари за да захранят банките, а и пари за да задвижат икономиката си. Пет години ги молиха да си реформират държавата и да я направят нормална, сега ги принудиха. Това е да си с късмет.

И докато гърците ще си останат в страната и след 5-6 години икономиката им ще расте, а те ще забогатяват, България ще намалее с още половин - един милион души, а икономиката ще се срине съвсем, защото ни управляват по-крадливи и арогантни мръсници и от техните. Уж сме в един и същи клуб на приятели, ама на тях са им по-приятели от колкото на нас.

Добави в Svejo

Технологично изостанала страна

Свикнали сме често да чуваме, че живеем в технологично изостанала страна, че тук се полага твърде много ръчен труд. И е вярно, но трябва да уточним нещо.

Твърде много ръчен труд не е само това, че хората в сметопочистването въртят метли по улиците и вдигат облаци прах, защото нямат вода с която да напръскат, да не говорим че е добре това да се върши от камиончетата с четките и пръскачките за вода.

Всъщност твърде много ръчен труд значи ниска степен на автоматизация на процесите. Например гледате онлайн магазин. Магазин като магазин - стоки, снимки на стоките, цени. Пише и колко време отнема доставката и други полезни неща.

Но за да е по-евтинко поръчките пристигат като мейли, след това се звъни при доставчиците и се започва издирване - в чий склад я има стоката. Няма автоматична проверка, за да е ясно има ли я или не тази стока, колко струва в момента. И после се започват едни обяснения с клиентите ...

Когато имаш няколко хиляди артикула не е реалистично да ги проверяваш дори веднъж на седмица дали са актуални и колко струват - при запитване само.

И да са само онлайн магазините, така е и с агенциите за недвижими имоти.

Сетих се за това заради запитване от една такава агенция. Обясних какви хубави неща може да прави софтуера - да ти напомня да се свържеш с продавача дали ти е актуален имота и цената, да помни клиенти купувачи по телефон, мейл ... и да събираш информация имало ли е запитване от тях, нямало ли е, кое как било предишни пъти, да не разчиташ на памет, разписахме неща като връзка с портални сайтове и още много хубави работи.

И ето ти - греда. Много е скъпо (а е поне два пъти по-евтино от преди 6 години). И не че хората не искат, но нямат средства да инвестират.

И е така в цялата икономика - евтини обувки, евтина печка, евтина храна, евтини компютри, евтин и с бедни възможности софтуер, евтини довършителни работи на имоти и инфраструктура.

Евтина страна.

А покрай кризата в Гърция си мисля - е, поне комшиите спечелиха от това, че си построиха повече или по-малко добра инфраструктура - магистрали, ж.п. линии, летища, заводи ... У нас всичко е допотопно, за това и сме най-бедната страна в ЕС.

Нищетата подхранва нищета. Нашите богаташи инвестират в бетон и скъпи коли, не във фабрики и нови технологии и ни обричат да сме технологично изостанала страна.

Добави в Svejo