25 март 2016

Петък срещу Събота и ала автобиощриховично

Не ми се спи, а и как да ми се спи.

От няколко часа слушам Пинк Мартини, а се загледах и в снимки на Стив Ханкс и леле братче 


... не ми се ляга, а и не ми се ще нощта да свършва. Все едно съм отново на 14 и слушам Гласът на Америка по сателитното радио или пък на 19 и уча за сесия докато слушам радио, а до мен лежи току що любената жена и съм някъде между науката и екстаза

или пък на 24, вече съм върл почитател на секси джаза и го проповядвам на женската част на човечеството най-вече вагинално


Пък пак чета сякаш за първи път "Жени" на Буковски, "То" на Стивън Кинг, че и "Илюзии" на Р. Бах и ми е смешно. Не туй че са се изтърколили две десетилетия от първото четене на илюзорните мъдрости и душевните пиянски чекии на Чинаски. Голяма смехория е, хвърча във времето като героите от То, а жената мисли че съм в депресия. 

Никаква депресия не ме гони, просто летя между настояще и минало. Тук някой скелет изскача от миналото, подире някаква мъдрост ме цапва по челото, тъй както като хлапета се праскахме по челата звучно колчем ни хрумваше някаква умност и държахме да я споделим шумно. 



Пак съм нещастно влюбен на 10, нещастния очиларко на 13, гимназиста умник и любител на хуманитарните науки и любител на психологията и историята, остроумния бърборко на 18, който обича да танцува с часове, 20 и нещо годишния любител на флиртовете, който омайва жените и ги оставя да се чудят защо не иска да спи с тях, та нали уж ... 

И съм развратника в едно бързо изнизало се десетилетие преди да се запра, оженя и продължа да снимам жените в живота ми, като сега едната е година по-малка от мен, а другата едва на 8 месеца.

Тъй дъртия мърморко го гепиха по-здраво от колкото е мислил че може и е щастлив като младеж в дискотека с най-хубавото момиче, колчем са допрели гърди.


И тъй не ми се спи друже, пътувам от музикално от Карибите до Малта, дето май стана таз мома, която обича обективите и сякаш след години би се харесала на самия Стив Ханкс. 

И тъй, само още 2-3 песни, само още няколко минути със спомените. Изкуството е голяма работа, пренася те ту там и напомня - жив си бе и си щастливец, а после подличко пита 

- Е, ще завършиш ли книгите скоро? Ще продължиш ли напред? Стиска ли ти да напишеш разказ и да го покажеш на някого? Стиска ли ти още да целунеш жена? Ще я заведеш ли таз бебеобсебена жена на кино? А ще и сложиш ли рокля до глезените и да я накараш да се завърти като младо момиче, защото въпреки всичко тя е малкото момиче, също като теб драги ми мърморко незаспиващ. Тъй е, вярвай ако щеш, пък. 



Гепи друже, гепи чадото, жената и обектива и марш в парка, а сега потанцувай с най-добрия си партньор, онзи между двете ушенца.

Лека нощ

2 коментара:

taniaark каза...

Мъ, усмихна ме, дъ знайш :-))))
Чаровното осем-месечно съкровище как се казва? Прекрасна е! Жива и здрава да е, все така усмихната!

И... бих се радвала да прочета твой разказ :-)

Анонимен каза...

ще напиша нещо на друга тема- Мисля, че Обама не е негър (дори по новини, снимки и прочие- кожата му изглежда на моменти матова бяла- а не тъмна), а майка му е бяла (щом той е станал президент на САЩ- може майка му да е еврейка), а мъжа, който му се води баща (аз не знам дали той наистина му е баща) наистина е негър. Но и самия Обама може за пари да е защитавал исляма понякога и прочие и прочие