Преди години обичах да си бъбря с един Павел, когото наричах Савел и се обръщах към него със Савле. Това доста дразнеше гаджето му, но на него му харесваше. Не защото е върл враг на християнството, а просто като пиниз.
Та този Павел-Савел се бе оплаквал на гаджето си, че не разбира моя софистичен дуализъм. Е, не го бе казал така де. Дразнело го, че днес защитавам една теза, утре точно обратната и съм убеден в това дето говоря, не е за шоуто само.
Освен че ми доставя удоволствие да бъбря и такива интелектуални залъгалки на дребно в тези спорове изразявам и себе си. Няма една истина. Някои казват че имало моя, твоя и истината, пък аз ще река - има я и тази на дамата на пейката в градинката пред блока и онази на нейния съпруг, както и всички останали. Стига толкова увод.
Снощи препрочитах "Черния обелиск", където главния герой страдаше за това, че приятелката му го зарязала и тръгнала с мъж с пари. Днес четох подобни вайкания и то в сайта на радио Дойче веле. Някои жени се превръщали в безмозъчен къс месо, които искат дрешки, да ги возят в хубави коли, цветенца, вечери в скъпи ресторанти и това за дърти пръчове срещу своята младост - нерадост.
Рекох си - прав си братче, прав! Колко пъти уж перспективни връзки се съсипвха, защото нямам кола, къща и не мога да я водя на екскурзии през месец-два. Това с жени, които не са непременно изначално меркантилни. Поне не на пръв прочит. Първия прочит лъже.
Една приятелка ми е казвала, че може да яде хляб и кисело мляко, но си купува хубави (според нея) дрешки и веднъж на месец отива в хубави заведение по почина - и аз съм човек. Това за разлика от други жени, които правят същото с цел да хванат рибок. Предвид това, сигурно съм попадал на такива червейчета, които са се заблудили че съм рибок.
Аз може да не съм рибок, но не съм и червейче. Просто съм малко отнесен, говоря хубаво, в едни по-оскъдни времена и дрехите ми правеха впечатление, защото бяха не особено обичайни, макар и не особено скъпи. За това понякога червейчетата са взимали жабата за риба. Имало е хубави моменти, признавам:)
И така повечето жени са лоши, защото не ядат поезия и не приемат за подарък повече от 2-3 залеза, обичат да ходят на сладкарница, на ресторант или поне пицария и когато разберат че не си рибок спират да носят дълги чорапи с или без жартиери и сатенено бельо. Когато се появи рибок спираме и чукането. "Довиждане и благодаря за рибата!". Сбогом, казвам аз.
Жените са меркантилни, не ценят истински важните неща в живота. Мъка, мъка, мъка и за това - Наздраве!
Дон Джолан си дави мъката и се оглежда за някоя мила и прекрасна женица. Пък то изпадат я Скарлетки, я някоя дяволица дето обещава 7 желания срещу душата. Е, изпадат и някакви облички или нисички, понякога невзрачни женици, някои и не особено умни. Дон Джолан обаче се прави, че не вижда.
Защо така бре Джолане? Не искаш ли в тенджерата, пардон под юргана с тези късокраки, рошави моми? Защо? Те обичат залези, поезия, разходки в парка.
Аха! Така си е знаех. Тогава не рони сълзи горки, ами изкарай пари за първите, примири се с вторите или си търси прилично изглеждащо, преживяло това и онова момиче, което е склонно да помага с изкарването на кинтите за общо забавление, обича залези и от нашата музика. Поне аз така реших, драги ми Джолане.
3 коментара:
При цялото ми уважение, обаче не си прав. От няколко случая, дори да са стотици, не можеш да удариш чертата и да сложиш под един знаменател вси жени. По същата сила, с която се дразниш, когато девойка каже, че мъжете са задници, разбира се, на база на няколко единични случая. Това е отвъд справедливото.
Обаче, против съм и спрямо мнението, че всичко е поезия, залези, изгреви и захаросани моменти. Разбира се, не ми се отдава романтиката, но има нещо много по-важно от нея. Например...разговор за книги, коментар по весдесъщото мнение на Хегел и Кант за всичко, разнищване на ключовите моменти в някоя театрапна постановка...сухарският филм, в който композиционната постройка извиква две кулминации. Разбира се, това е мнение на човек, който не притежава капка физическа красота или привлекателност, дори сексапилът му граничи с този на камък, но пък знам кое с какво се компенсира.
Впрочем, девойките, които познавам, в по-голямата си част не се интересуват от това как изглеждаш, а какви са твоите мисли, тревоги, интереси, занимания...
Дори, да си призная, не познавам нито една от жените, които описваш. Дори, смея да твърдя, само съм чувал за такива и съм ги приел като съществуващи, понеже хора, на които имам доверие са ми разказвали за тях.
Както нееднократно съм ти казвал, имаш неправилно мнение за жените. ;)
Ех Краси, усета ти за стилните фигури е потресаващ:) Освен това избягвам обобщенията, както в този повърхностен текст, така и в разговори, защото обобщенията вредят на защитимостта на тезата!
Както е видно това текстче е вдъхновено от терзанията на един момък - навярно младия Ремарк и автор в блога на Дойче веле, че жените са меркантилни. Та обърнах внимание, че същите оплакващи се мъже не се различават от презрените от тях жени, защото се гнусят да вземат нещо, което смятат аз по-долно от желаното.
Ти си още млад мъж и с годините ще откриеш, че жените в чиято среда пребиваваш обикновено са от описания тип, но когато са с теб. С други мъже са различни. Пък ако не са аморфни имаш поздравления приятелю - открил си нов тип жени!:)
Ще го опиша и патентовам :)
Публикуване на коментар