Има наистина много странни дни. Понякога идват на гости по единично, друг път си резервират стая в хотела през чужбински туристически агенции, за да им е по евтин курорта. Ето и днес - уж е ден като ден, а се чувствам сякаш всичко до което се докосна или каквото реша да направя се чупи, разлива, стачкува защото иска по-ранна, но по-висока пенсия при по-ниски осигуровки, иска при мама, хляб по 14 стотинки и манифестации на 9 септември, а Лили да му пее колко е малка на ушенце в читалището.
Странно, нали? Питам се дали автобуса към къщи се спука гума, а бирата ще се разлее? Пък може метеорит да счупи каменния календар на маите и да потопи в апокалиптично очакване горките хорица, дето си мислеха че имат година и половина срок до всеобщата умирачка.
Въпроси, питанки, размисли и чат-пат страсти. Ту има дни, дето не върви, ту двама влибени мъжове си играят в кревата. Песни ти казвам ...
Толкоз е шарено и удивително наоколо, че човек може да забрави - туй слепотата освен физическо състояние нявгаш е състояние на духа.
04 ноември 2010
Има едни дни ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар