Нищо подобно. Откъм Кремъл се носи дрънкане на оръжие и процедени през зъби закани. Това е отговорът, който Русия подготвя за световната криза пред лицето на целия свят.
Според руските медии новата руска държавна програма предвижда в периода 2011-2020 г. страната да задели само за модерно въоръжение 13 трилиона рубли (400 млрд. долара). Сумата е само два пъти и нещо по-малка от тази, която американският президент изиска от Конгреса за осъществяване на антикризисна стратегия и спасяване на американската икономика.
Само че това сравнение изисква едно уточнение: неизбродимата териториално Русия е икономическо джудже в сравнение със САЩ. Потенциалът на нейната икономика е сравним с някоя стотина пъти по-малка европейска страна – но не с Германия, не с Франция и Великобритания; те са далеч по-напред. Примерно с Дания или Холандия.
И на този фон – 400 милиарда долара за ново въоръжение – което трябва да се прибави към морално остарелите руски пушкала! Подобен харч за машини за убиване при толкова драматична кризисна ситуация е възможен наистина само в Русия.
Само в близка перспектива Кремъл се кани да поръча 30 междуконтинентални ракети "Искандер", 48 бойни и 6 безпилотни самолета, над 60 хеликоптера, 14 кораба, 300 танка и повече от 52 000 камиона и автомобила. При което следва един резонен въпрос: за какво са му? Тероризмът няма как да бъде оправдание – срещу него не можеш да се бориш с междуконтинентални ракети. Тогава?
Оперативно тактически ракетен комплекс Искандер
Тогава би трябвало да прочетем руската история – или може би историята на световните сатрапии. Отговорът е елементарен: на Русия винаги й е бил необходим враг. Наличието на враг е основния консолидиращ фактор за тази мултинационална, мултикултурална, мултирелигиозна, но единно мачкана, унижавана и обезправена човешка маса, населяваща земите между Балтика и Камчатка. Дори най-прясната история показва пагубните последствия от липсата на консолидиращата фигура на врага: падна Берлинската стена и като ефект СССР веднага се разпадна.
Разбира се, при липса на външен враг се употребяват вътрешни – като Чечня, само че там човешкия ресурс почва вече да се изчерпва поради непланомерното му избиване. Или бивши вътрешни – като Армения, но там възможностите на ограничени поради външни възмути и зле оформено международно положение.
Освен всичко вътрешните врагове вършат само локална и ежедневна работа – а когато златният век на петролното могъщество е приключил, когато руснаците въпреки инертната си природа и голямата си руска душа проявяват склонност да се откъснат от водката и полите на тьотките, и да излязат на улицата – тогава работа върши само капиталният враг. Гадните американци, дето искат да командват света, тяхното НАТО, дето завира ракетите си под носа на руската мечка, и техните подли подлоги, сред които и бивши братушки като България.
Всъщност въоръжението е спасението на Путин и неговия терористичен, държавно-олигархичен режим. Единственото възможно спасение. От времената на Брежнев още се знае: изпаднеш ли в нужда, дрънкай оръжие – и малоумните капиталисти ще ти дадат пари, за да откупят своето спокойствие и рахатлък.
Ако обаче и това не помогне, ако ножът опре до кокала, режимът може да бъде спасен само по един начин – като приведе това оръжие в действие. Тогава вече важат военновременните закони – които се справят с недоволните по изпитания още от времената на Сталин начин.
Или може би по-точно казано – нищо не важи, освен гибелта. Световната. След като комунизмът се провали, неговите уродливи превъплъщения искат да си отидат само по един начин – като вземат със себе си целия свят.
Автор: Едвин Сугарев
Няма коментари:
Публикуване на коментар