Преди два дни в столичния квартал Лозенец, не далеч от Химическия факултет на СУ станах свидетел на следната случка. Огромен джип бе заел напречно целия тротоар, оставяйки мъничка пътечка за пешеходци, а мъж в инвалидна количка кротко разви капачката на една от гумите и започна да изпуска въздуха от нея.
Предложих на човека помощта си, за да го изведа от другата страна на стаята на четири колела, но той също толкова любезно отказа, защото държеше да довърши заниманието си.
Мисля си, че трябва да се събудим на ниво народ и да изпуснем гумите на огромната мутренска машина, която ни гази вече 20 години. Това е машината на някогашната Държавна Сигурност. След като спрем устрема и е редно да се погрижим за тези хора. Най добре да го правим дългосрочно, а за удобство в затворите.
2 коментара:
Нали знаеш, че джиповете им са много, а хората предпочитат "тук и сега", отколкото каквото и да е в дългосрочен, времево ориентиран план.
много добра идея, метафората е подходяща като мото на тази закъсняла инициатива. все трябва да се започне от някъде, като за начало от гумите
Публикуване на коментар