Добрите новини от днес. Първо дойдох до работа с колело. За първи път от както сме в Лозенец. Баира не ми създаде никакви ядове, макар че не съм карал колело от 2-3 седмици. Браво на мен!
Второ, което май е първо - пак ще съм самостоятелно домакинство и то скоро. Време бе. Пак браво, но този път към другиго.
Трето и най-важно - разбрах как работи шивната машина! Трябваха ми близо две десетилетия и половина, защото изследователските ми пориви от края на първата петилетка от моя живот бяха прекършени със скършената шавна машина и изтупване на праха от дупето ми. Та казвам ви, голяма работа е това интернета! Отварям си началната страница на Уикипедия (от скука) и ей го на - лъсна новото знание, досъщ като дупе на състезателка по плажен волейбол в ранен следобед. Туй то, сега знам как ставал номера с двете макари, ама късно-о-о-о, защото изпуснах шанса да стана шивач. Сега ще си поминувам с простото знание.
1 коментар:
"21 Декември 2008
Мислех си
Преди малко докато вършех важните неща в живота се замислих за една особеност при везните. Сред най-големите ни страхове е, да не би да досаждаме някому. Толкова е силен, че може да не се обадим някому, пък дори да ни се вие от желание да го сторим. Сега изглежда прозрях, че зад това не се крие никакво благородство. Чист страх - да не би да нараним грамаданското си его имаме, колчем се окаже, че въпросната особа не мисли ден и нощ за нас.
Страха, това е друга тема за дълги писания, а ази не ги умея."
pozvoliavam si da te citiram, no tova e parvoto koeo mi iznikna kato asociacia dokato chetiah, bisouu + sourire, tu me manque...
Публикуване на коментар