Сигурно това е част от призванието на пророка - да бъде опозиция и да не се харесва на властите. Призванието на народа пък е да бъде лъган и да признава пороците си едва посмъртно.
Този месец властниците у нас отново се смениха. Народа промърмори нещо и ето - старите са сменени с нови, които приличат на едни по, по стари. Същите дават индикация да бъдат по, по и още по лоши.
Последното всъщност е невъзможно. Народа не е нещо единно, народа е събирателно. Сега е добре за едного, утре за другиго, а в вчера е било за някой си. Сега просто ще се сменят управниците, а ние християните ще си кажем с усмивка, че всъщност чакаме спасение на душите. Тук имаме предимно изпитания. Тъй е и редно.
За възстания ще си говорим друг път.
Честит празник!
Няма коментари:
Публикуване на коментар