На крачка в страни

След толкова години най-после взех да си правя кефя въпреки обстоятелствата. Това лято отидох в Смолян за феста, въпреки че нямах компания, а сега повторих същото с Банско. Приятелчето с която щях да ходя бе сериозно възпрепятствано броени дни преди заминаването и останах сам. Въпреки това обаче отидох за първите два фестивални дни и съм доволен. Доволен съм заради приятната емоция, а също и заради каръка дето го счупих с усилие на волята. За толкова години в които желая да ида на феста в Банско все нещо ми пречеше. Понякога нямах пари, друг път с кого да отида. Понякога се случваше нещо непредвидено, досущ като сега. Този път обаче бях решил твърдо. Имах си резервация и ден отпуск. Отидох.Доволен съм. Доволен съм, защото когато си тръгвам от някой град му казвам довиждане, макар че съзнавам, че могат да минат и години преди да го видя отново. Е, този път Банско го видях след по малко от година време. Дано следващата ни среща е по-скорошна.

Програмата бе до нейде разочароваща, заради пенсионерските джаз муцуни като Васил Петров, досадно познатата макар и прекрасан певица Камелия Тодорова и недоразумението Нона Йотова.

Имаше обаче и разкошни неща, като македонците от Тавиджян Брадърс с двамината си гост музиканти,

Йоахим Менцел, когото съм гледал и слушал някъде и вече два дни не мога да си спомня къде,

Кейко и едни готини евреи, които обаче малко повече от добрия вкус биеха на циганско:)

Когато я гледах си спомних думите на една артистка - жената на сцената трябва да стори така, че всеки мъж в залата да я пожелае! Без да е тип мой, а навярно и на повечето мъже тя съумя да ни накара да я пожелаем, поне за момент ...

Този младеж пък, който се казва Йошай е чудесен перкусионист. Има си богата колекция от инструменти, от които най-силно впечатление ми направи пакетче със семена за посев:)

Инак Банско си е Банско. Като изключим чара му има стотици хотели и сигурно 50-60 хиляди празни легла. Строителството отдавна е и в парка, а пистата скоро ще се окаже в града. Самата писта е тъжна картинка, но явно любимо място за шофьори на джипове и четириколесни мотори.

Пампорово пасти да яде, Банско и морските курорти са място за плач, но туй е друга история.

Аз се порадвах на старата част, щраках на воля. Интересното е, че след толкова години най-после са залепили фолио върху прословутата табелка сочеща лифта и вече пише Ски зона на български и английски, а не като преди на български, но на латиница:)

А да, ето и една "мила, родна картинка".

За това, че спонсора Сони дънеше баси от рекламния джип оборудван с туби и колонки докато музикантите загряваха не искам и да си спомням. Напомни ми простотията, която сътвори кафенето пред Народния театър преди години, когато музиката му конкурираше свирещите на сцената до тях Балкански коне.

Добави в Svejo