ЦСКА във В група. Размисли от един не запален по футбола човек

Бях малък, когато домакинските мачове на Беласица събираха хиляди хора - мъже, жени и много деца. Милицията затваряше за коли част от пътя към стадиона, а на улиците имаше множество сергии с лакомства и всевъзможни дрънкулки. Мачовете бяха истински градски празник, особено в слънчевите и топли пролетни и есенни дни. Когато местата на стадиона (15 000 в град с население под 40 000) не достигаха мнозина използваха безплатните "трибуни" от планината.

Преди няколко години, майка ми и една от лелите ми били на онзи злополучен мач, когато дрогирани малолетни привърженици на ЦСКА започнали да буйстват, псуват и замерят с предмети хората в А сектор, повечето от които жени и деца. Тогава се вдигна много шум защото полиция наби част от малките изроди.

Сегашната ситуация по стадионите, на които се събира предимно лумпен пролетарията, подобно на публиката в римските стадиони (по времето на империята) кореспондира със ситуацията в обществото ни, в което от политика се интересуват предимно маргинализираните му членове.

Надявам се отпращането на ЦСКА във В група да катализира процес на очистване на българският футбол от мутрите. Това без съмнение ще понижи временно качеството на футбола за няколко години, но обръщането към местните таланти ще донесе плодове като завръщане на масовата и не твърде пристрастна публика по стадионите.

п.п. Някъде още имам флагче със старата емблема на Беласица, на която пишеше годината основаване 1920. Сега Беласица е собственост на местен дерибей, подобно на повечето футболни клубове у нас.

Добави в Svejo