Гледам в огледалото и виждам един хубав млад мъж. Огледалото е моето. Лицето е моето, макар и неузнаваемо слабо. Добре че на разположение винаги имам нарцисизма си, който ми вдига акциите. Освен това се намират и хубави жени, които да ми казват, че наистина дори сега си личи, че инак съм хубав.
Мисля си, че ако Бог е милостив ще ме дарува с жена, в която да откривам красотата, а тя да я разкрива в мен.
Ако може да е поне толкова красива, защото съм и скромен.
2 коментара:
Дзак, м?
Именно, усмихни ми се хубавице.:)
Публикуване на коментар