Тъй рече "Добрият" Уил Хънтинг на дупето плагият, а случката се разиграва в бар обичан от студентите в Харвард. Това е на филм. Реалностите са подобни.
Докато бях студент съм прекарал хиляди часове в библиотеките. Навярно часовете, в които обсъждахме с колеги каламбура от чужди идеи, в който плувахме са още повече. Помня не една дълга нощ, в която тихата музика от касетофона помагаше да излея на листите пречупените през моя ум чужди мисли и така да сътворя поредната семестриална работа.
Веднъж излъгах, предадох доклад за творчеството на двама души, чиито идеи не можех да различа. Преписвах от дебелите книги. Логично - хванаха ме.
Вече не правя така. От години пиша най-скучните пожелания за празниците. В преводите на чуждоезични статии винаги съм вплитал своя интерпретация. Писал съм профилирани статии предназначени за начинаещите в някаква област, от които наградата е писмо с благодарност за ясното обяснение по темата. Съчинил съм и разказал стотици приказки. Имам дори няколко бездарни стиха.
Не мога да разбира людете, които опитват да предадат своите мисли и емоции с чужди думи. И това го прави венецът на творението. Същото за което Горки твърди, че звучи гордо.
В поредният век на драскачи самозванци съм горд собственик на посредствени, но пък свои мисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар