По всяко време, нейде по света има седмица на някое си кино, песен, книга, кухня и какво ли още не. Аз пък сега си имам седмица на бившите любовници.
Бившата любовница е интересно нещо. Макар и бивша любовницата е повече от скъп приятел. Мислите за нея са букет от прекрасни спомени за случки и емоции, скъпи частици от миналото. Именно затова Тя има специално място в живота ми. Тя е носител на любовта - дадена и получена. Тази жена завинаги остава специална и неповторима.
Обичам ги всички. На всяка съм дал нещичко, пък и съм получил друго. Понякога е същото, но от другиго е дваж по прекрасно. Малки частички, толкова простички и тъй необходими. Любов, топлота, интимност, предизвикани и споделени емоции. А още безброй дребни нещица осмислящи битието съвместно има за споменаване, но няма смисъл.
Обичам ги. Питам се обаче - защо Бог реши да ми припомни точно сега тези моменти от живота ми? Може би има връзка с поста и изпитанията, които сме длъжни да понесем. И аз нося. Понасям разговори за тяхното щастие и нещастие. Любовния кръстопът на една, връзката като същински феникса на за друга, бъдещото дете на трета. Какво ли още утре?
Кога ли ще дойде и моя ред? Къде е опашката за щастие?
Нека бъдат щастливи Боже, нека намерят своето житейско щастие! Нека са преди мен. Аз не бързам, свикнал съм да чакам.
Бившата любовница е интересно нещо. Макар и бивша любовницата е повече от скъп приятел. Мислите за нея са букет от прекрасни спомени за случки и емоции, скъпи частици от миналото. Именно затова Тя има специално място в живота ми. Тя е носител на любовта - дадена и получена. Тази жена завинаги остава специална и неповторима.
Обичам ги всички. На всяка съм дал нещичко, пък и съм получил друго. Понякога е същото, но от другиго е дваж по прекрасно. Малки частички, толкова простички и тъй необходими. Любов, топлота, интимност, предизвикани и споделени емоции. А още безброй дребни нещица осмислящи битието съвместно има за споменаване, но няма смисъл.
Обичам ги. Питам се обаче - защо Бог реши да ми припомни точно сега тези моменти от живота ми? Може би има връзка с поста и изпитанията, които сме длъжни да понесем. И аз нося. Понасям разговори за тяхното щастие и нещастие. Любовния кръстопът на една, връзката като същински феникса на за друга, бъдещото дете на трета. Какво ли още утре?
Кога ли ще дойде и моя ред? Къде е опашката за щастие?
Нека бъдат щастливи Боже, нека намерят своето житейско щастие! Нека са преди мен. Аз не бързам, свикнал съм да чакам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар