11 март 2008

Добре ми е така

Нейде след като изпратихме по-живо по-здраво старата година забелязах, че навикът да включвам интернет пейджърите едва след като денят преполови е не моментна прищявка, а тенденция. Дните се търкаляха, а аз ги включвах все по-късно.

Постепенно започнах да се сещам за тях само когато се налагаше да общувам с колеги или партньори на фирмата. Дори включен бях със статус "отсъстващ", "отпочиващ" или "не безпокойте". Това обаче не спираше хората решили да си "побъбрят" с мен за да пропъдят скуката.

Навярно последното ме предизвика към размисъл. Той пък доведе до извода, че когато не съм "включен" работя по-спокойно, имам време за четене на новини и анализи и дори остава време за почивка.

Щрак - светна крушка. Бе от старите - със жълта светлина, много вредна за очите и съвсем не екологично чиста. Въпреки това започнах експеримент.


В почивните дни не почувствах нужда да "разговарям", а в първите два дни от работната седмица не включих пейджърите и докато бях на работа. Чух по телефона с брат ми, който изглежда мислим за едно и също - няма "разговор" достоен да замени бира в приятна компания. Уговорихме се да пием по бира. Днес пък пих кафе с баща ми.:)

Доволен съм, макар че няма съмнение - скоро ще се наложи да се "включа". До тогава обаче съм с розова риза.
Охо, тя ми отива!

Няма коментари: