От както Елена отиде да работи в странство взехме да разговаряме по-често. Същото се случи и с Деси, така бе и с Ромео. Изобщо, щом приятел замине за Чужбинистан започваме да разговаряме по-усърдно и за нещата отвъд злобата на деня.
През изминалата седмица и разказах, как тази година в последния работен ден преди Рождество, шефа даде на всекиго в офиса торбичка. Всяка имаше едно и също съдържание, бутилка не лошо вино, кутия прекрасни шоколадови бонбони, опаковка френско сирене и щафета с колбас. Това явно бе подаръка на всекиго от нас за Рождество. С колегите не сме особено близки и не разменяме подаръци, за това не бях подготвен и не отвърнах на жеста.
Елена твърди, че да се подарява кошничка с храна била обичайна в едни по-западнатата част на ЕС.
Вчера шефа връхлетя ухилен в нашата стая, здрависа ме и отплува. Не помня от кога не го бях виждал така щастлив. В ръка държеше малка книжка с разкази, същата която му бях оставил на бюрото предния ден, защото все не можем да се видим. После разбрах, че без да види краткото ми пожелание - тръгнал да разпитва кой я е оставил на бюрото му.
Тази Елена е дърдорана, досущ като мен и обича да разказва случки. В деня когато и разказах за нашите торбички тя сподели, че от няколко дни метрото на Мадрид е мръсно. Това се случило, защото чистачите в него протестирали заради липсата на двете обичайни по Рождество неща: кошница с храна и напитка и премии.
А в деня в който той раздаде пликовете минавах през стаята на съседите. Носеше се тежката миризма на дълготраен колбас, а една от жените бе застанала гърбом към помещението.
2 коментара:
Ами то е въпрос на обичай, в други страни обикновено са сладки, нейде се сещат нещо сухо (към заплатата, която получаваш преди 25-ти). Като цяло зависи от компания, манталитет на шефа и т.н.
А говорилнята с хора, когато се окажат далеч от теб си е нещо нормално :-). Не си сам в тази насока
Хе, г-н Нинов като заминете май по-често ще пием бира с вас:)))
Миналата година вместо плик с манджи имаше плик с "нещо сухо":)
Публикуване на коментар