Ще си позволя да поставя тук чужд материал, заради неговата изчерпателност, актуалност и най-вече заради това, че съвпада с моето мнение. Защото ми пука за природата ни, за радост не само на мен. По жалкото обаче е, че твърде късно се пробудихме...
"Любомир Попйорданов, председател на УС на БААТ, септември 2007 Ако има нещо, което да се е случило през последните 15г в „България – страна на мечтите”, то това със сигрност е постигнатото бетонизиране и обезличаване на пейзажа. Навярно колегите от Хотелиерската асоциация (разбирай АБХР) ще възразят, че построеното с много труд и пот на чело е за доброто на България и ще започнат да се тупат в гърдите като достойни потомци на Бай Ганьо. Дали хилядите нови хотели могат да бъдат извор на национално самочувствие е въпрос на гледна точка, но че всички ние вече плащаме цената на похода на бетоновозите, крановете и ... мистриите с цената на загубата на качество в средата на живот и с безвъзвратно поругания пейзаж - по късото ни крайбрежие, на Пирин край Банско и на Балкана при Чифлик - това вече е факт. И тези загуби са невъзвратими и неизчислими и сравними само с фатално загубилите се характеристики на този пейзаж.
Т.нар. български либерален модел (един режисиран от бедни политици и лобисти хаос) предостави на цената на жълти стотинки стотици хиляди хектари гора (повече от опожарената) на разположение на дървената мафия и на неуки и слепи за природните красоти инвеститори и промоутъри. Българският пейзаж и природа влязоха в ролята на пералня за стотици милиони (милиарди) евро под благовидния предлог за нови работни места и някакво развитие, но във всички случаи не и в съглсие с принципите на устойчивостта.
Това го направиха хора с поведение на термити, пред погледа и със съдействието на една клика от браншовици, изкарали младостта си в матрицата „Балкантурист”. Но това стана и пред нашите очи на граждани и бяха необходими цели 10 г. за да узрее гражданското общество за активни действия и протест, в началото на най-турбулетното туристическо лято. Никой от тези самозвани свещени крави на българската тур индустрия в живота си не е ползвал изданията на Rough Guide, Lonely Planet, Guide Vert Michelin или Baedecker, които днешния Марко Поло с основание възприема за своя библия, и в които пеизажът на България се радва на специално внимание! Дано отливът на туристи от Германия и колебливото представяне на страната ни на всички световни пазари, независимо от сводките и нефелната статистика на ДАТ бъде правилно разбран!
Този процес на деструкция поставя под въпрос изобщо икономическото ни бъдеще и перспективите в частност пред туризма, като го обрича да продължи да се спуска по спиралата надолу – към дъното на европейските дестинации. Със сигурност нашите съседи доволно потриват ръце за това което правим с малкото останали ни конкуретни предимства : природа, биоразнообразие, просторни планински и равнинни територии, в които се оглежда цялото многообразие и богатство на европейския пейзаж. Всички ние се намираме в един гнусен капан, заложен ни от могъщи манипулатори и лобисти и милионери (и милиардери) без визия за бъдещето, които сякаш искат да ни накарат да напуснем земята си, за да бъде тяхното царство и тяхната бизнесетика.
Кой хотел в планините или по морето може да се сравни със съвършенството и хармонията на сътвореното от Бог? Колко са примерите на истинско вписване в старинната архитектурна среда на Несебър, Созопол или Пловдив? Срещали ли сте имена на хотели у нас в стил „Pirin view”, Vihren View, Maragidik view, Mussala view, Emine view, Galata view. А и какво ли биха виждали техните клиенти в развихрилата се строителна еуфория?
Българското хотелиерство залита неимоверно по чуждиците (palace, plaza, chateauq resort), но извън езиковите заемки чуждата туристическа действителност за него остава загадка. А в Алпите, Хималаите, по Средиземното море, пейзажът трайно е влязъл в посланията и в оценката на инвестициите. Или го имаш или го нямаш, но всяко посегателство вече се наказва жестоко – първо от самия пазар на платежоспособната публика, а след това или паралелно от обществото и съседните бизнеси. И няма такива законови норми, които да позволяват на едни да вредят на други със своя строеж и бизнес и да няма норма по която да бъдат осъдени. Е, вече у нас са приложими и европейските закони, дори и непреведените...
Такива ми ти работи Драги ми Българино, би се изказал героят на Радичков, преди да даде заден ход и да отлети към Китай, новия азиатски туристически тигър. Всяко наше бездействие, но и всяко наше действие имат отношение към въпроса дали Bulgaria View ще се превърне в легенда или в приказка с добро продължение. Все още свещената крава е жива.
Пълния текст е взаимстван от тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар