Стойността на една стара къща

Преди години присъствах на презентация на CRM система. Лектора американец даваше примери с приложението и в застрахователния бранш: нова къща – построена миналата година, близо до противопожарен кран – такъв и такъв риск; по стара къща от 83-а година ....; стара къща, сто годишна, на толкова и толкова метра от противопожарен кран ... спира обясненията си и се оглежда. В залата повечето хора се смеят тихо или в шепи. Лектора се смущава и обяснява – в Европа една сто годишна къща може и да не е стара, но в Америка е доста стара.

***

Когато бях малък в родния ми град имаше много сто годишни къщи, дори и по стари - повечето турски. Преминаванията от там за мен бяха малко приключение, подобно на посещение в Търново. Всъщност минавахме от там често, макар и на страх, защото бяхме в нещо като война с хлапетата от квартала. Той е на старите петричани, намира се в самата планина и току зад някоя къща или между два двора започват много горски пътеки. От тези пътеки започваха и свършваха начало не един поход или просто разходка по планинските пътеки над града. Аз пък, при всяко преминаване разглеждах с интерес къщите, старите потъмнели от времето греди, портите, малките прозорчета, стените чията мазилка е паднала и се виждаха плетовете, които някога замествали стоманената арматура. Обожавах калдаръмените улици, доколкото ги имаше и по онова време. Обичах да пия водя от чешмите с топла и студена минерална вода.

По онова време, преди около 20 години в този квартал имаше стотици стари къщи. Освен, че нямаха право да ги събарят собствениците им бяха длъжни и да се грижат за тях. Тази забрана бе в тон с намерението на градоначалниците, да възстановят градската крепост и да превърнат част от квартала в непосредствена близост до нея в комплекс подобен на много популярнтие в Габрово, Пловдив или Търново. От позицията на времето се съмнявам, че начинанието им би имало повече от скромен успех, но и за секунда не се съмнявам в целесъобразността му.

Днес е друго, там са останали не повече от 10-15, сгушени като бедни роднини сред издигналите бой 3-4 етажни постройки: „за мен и жената, синовете и щерката!”. Аз пък се чудя, какво ли да покажа на приятели посетили града, след като най-старото нещо в него е едно 200 годишно дърво?

Не отричам ничие право на удобства, като баня и тоалетна наместо нужник на двора. Само дето ми се чини, че тези удобства можеше да се построят на друго място. Както и МОЛ-а срещу х-л Хемус, х-л Хилтън, новото Американско посолство, десетки или стотици нови кооперации, които можеше да не бъдат строени в изчезващия с всеки изминал ден Южен парк в София.

***

Мисля си колцина от строящите домовете си върху старите къщи на дядовците си или в бившия парк биха се изсмели на американците, заради простотията им да живеят в сто годишна къща и да се гордеят с това, при положение че може да вдигне нова и модерна, като на комшията?

***

Простите французи не разрешават да се събарят фасадите на строените като войници домове по булевардите на градовете си. Глупавите англичани имат горски пояси около градовете си. Гърците във всяко село претендират, че именно там се е случило не знам си какво от гръцката митология.

У нас пък имаме стар град в Пловдив, където освен амфитеатъра няма нищо, което да е старо по европейски а не по американски стандарт. Имаме си и бетонни недоразумения кацнали на плажовете на Черно Море. Правителството мисли да възобнови добива на уран, при все че находищата са в непосредствена близост до курорти а процента на малоформациите в Смолян и околностите е стряскащ, дори по официална статистика...

Добави в Svejo