Хората от древността се страхували се за душите си, страх много по-съществен от страха на съвременните хора, страхуващи се дребните си недостатъци, които фотоапарата излага на показ. Егото е по-важно от душата. Какво да се прави - суета на суетите, размити ценности сега, преди и след нас. Някога проповедника се възмутил от съвременниците си, а ние повтаряме усърдно - суета на суетите гледайки образа си в огледалото и този на другите през обектива.
Суета на суетите - рече си автора, след като затвори телефона. Тя не се харесала, нарече снимките - смешни и ужасни, защото това на тях изобщо не е тя. Да се махнат от сайта веднага. Изпратени са други снимки, на които вече е тя, нова и прекрасна.
Той отвори пощата и огледа новите - правилни снимки на прекрасните Махи. Този път поне не бяха като правени за някой прекрасен сайт събиращ хората за раздумка и любов. Браво на фотографката явно бе слушала внимателно. Е, рече си той - жалко че пак са позирали сякаш за да уплашат апарата и той да не вземе безсмъртната им душа. Въздъхна и се зае да реже излишното, коригира цветовете светлината и направи махите достойни за галерията.
Хрупайки шоколадовите блокчета се замисли за причината, поради която хората считат фотоапарата за безпристрастен, но въпреки това му се сърдят, цупят се, заемат странни пози само и само да го омилостивят и натискащият спусъка да види нещо красиво, изящно и галещо окото.
Доверието в ближния и неговите способности да запечата образа ни е удивителната крачка, която човечеството е направило между страха от запечатването на образа върху платното и желанието да го запечатаме върху малък лъскав картон.
За да остане нещо и след нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар