Моето дъждовно щастие дойде след един слънчев ден, в който машините се грижеха за бъдещото шофьорско благополучие.
По пътя му помогнаха два литра бира и великолепен спор с колега, напускащ София с бременната си жена, за да отгледа бъдното поколение на едно по-спокойно място.
Носех се към кулминацията върху пневматичните гуми, задвижвани от изхвърлящия само тор и отработени течности естествен двигател.
След зиг-загообразните усилия дойде времето на пеенето и танците по пустото шосе. Пеех с пълно гърло минавайки покрай щастливи фото-експериментатори, двойки, колоездачи и просто любители на асфалтено - шосейните спомени.
После дойде дъжда, измил пътя към дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар