За рекламите и мъртвите*

Преди почти осем месеца две млади момичета загинаха нелепо. Ще кажете - жалко, ама всеки ден смърта идва при накого от хората и аз ще се съглася - нещастие по света има много, всеки ден по улиците умират и/или са осакатявани множество хора. Има много страдащи от различни болести, като някои от тях ще умрат в идните дни. Много пенсионери ще си отидат от този свят, както и не един млад или на средна възраст - добър или лош, виско или нисък, хубав или грозен, но човек.

Смърта е част от живота и когато не засяга наш близък я приемаме като естествен ход на нещата. Когато обаче засегне някого от обкръжението ни, често се стига до малки лични драми. Такава са изживели и семейставата на загиналите под руините на падналата по неизяснени и до днес причини сграда на ул. Алабин в София.

След като шума около събитието утиха и отломките бяха отнесени около мястото на срутването бе издигната метална ограда. На нея редовно бе слаган подменян некролог отброяващ времето от смъта на момичетата. Постепенно въпросната ограда последва съдбата си - превърна се в безплатно рекламно пано. Живота продължава.

Този човек, както и партньора му незнайно защо се смутиха, когато видяха, че снимам оградата.

Смърта извън глупавите книжки, поемите, филмите и патриотични глави не е красива, затова и логично не може да се бори успешно за вниманието ни.

Не го правят успешно и шарените плакати, преситени сме. Уви драги рекламисти.

Имаше и цветя. Първо много, после по малко, накрая само от роднините. Днес цветята са поувяхнали, както и огромния некролог с размери на рекламен плакат.

Такъв е живота....

* "Про уродов и людей" е продукт на руското независимо кино, разглеждащо гротесната страна на живота.

Добави в Svejo