Хей, господин Кирил Петков, ти държавник ли си?

Когато бях ученик, едно от най-големите изпитания на преподавателката ни по книжнина бе, да обясни на учениците защо бай Ганьо е отрицателен герой. Не е лесна работа да обясниш на някой, че това което мисли и прави той и родителите му, роднините, приятелите, средата е нещо лошо. 

Тогава тъкмо излизахме от блатото на развития социализъм и си мислех аз и шепата хора, с които ги обсъждахме тези неща, че и това ще премине. Ще премине, ще премине, ама друг път. Минаха си 30 години, а бай Ганьо си е сред нас, а "Българи от старо време" все едно не е писана преди 170 години, а миналата.

Чета че "84% от хората не искат такава помощ да се изпрати, а ние сме избрани от народа", това го рекъл Кирил Петков и е прав за политик. Дето Тери Пратчет казва в една от книгите си не само управниците не са наред, народа също не е както трябва и това го знае всеки революционер - не само тези с барикадите, а и тези на духа. Сменихме бай Барисов, ама народа си е същия. 

За това и Петко Славейков пише: 

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

Същите сме като руснаците, за това и толкова си ги обичаме тук. Там народа е същата мърша, остави да му вземат полека-полека свободата, за да е пълен хладилника. Сега вече свобода почти няма, все едно е брежнево време, а се задава да му вземат и хладилника, бабите се бият по магазините на великата Рус за захар (снимки и клипове из нета бол), скоро ще е вой и страдание за резервни части за каквато се сети човек техника. 

Тук уж правим промяна, ама народа си знае най-добре, че "преклонена главица сабя не я сече", "да бе мирно седяло, не би чудо видяло", а и за атовете когато се ритали знае ... абе мърша, не народ. 

Но драги ми господин Кирил Петков, знам че трябва да сте политик и да угаждате на народа, но народа си бе съгласен някой да краде от него и да подхвърля джипче тук, синекурна длъжност за щерката там, 50 лева за избори на друго място. 

Да си държавник се изисква смелост, трудни решения въпреки че народа иска да си трае, да се скатае, да мине бурята. Бъди дърво, а не храст, който се вее от вятъра.

Добави в Svejo

Деветосептемврийско

Всеки човек и всеки народ си има своя трагедия и своя мъка. В историята на народите, всяко поколение слага своята трагедия сред най-големите. За поколенията от първата половина на 20 век, трагедиите са свързани с балканските войни и последвалата е първа световна. Трагедията на бежанците и изгубения роден край. За тези от втората половина на 20 век, голямата трагедия е свързана с мъките, които започват на 09.09.1944 година - преврата на подкрепяните от СССР комунисти, като част от коалицията на отечествения фронт.
⁠
Избитите в първите дни са само началото, следват процесите на "народния съд", които имат общо с правото само като форма. Подир тях са концлагерите и затворите, където умират стотици хиляди. По това време е и национализацията, където на хората се отнемат с насилие земи и домове. На младите хора се отказва достъп до образование, ако новата власт ги сметне за неблагонадеждни.
⁠
Десетки хиляди от интелектуалния и културен елит, офицери, артисти, юристи, инженери, учители, учени, свещеници и още и още - се депортирани из села и паланки, където са оставени да произвола. Градски хора захвърлени в колиби без електричество, течаща вода, достъп до медицински услуги. Най-малко десетки хиляди умират.
⁠
И преди това не сме били развита страна, а политическия живот е бил поляризиран почти като в началото на 21 век. Това кръвопускане и 45 години живот в социалистическия "рай" ни е направило такива, каквито сме днес. Не сме за пример, не сме някой, на когото да се възхитиш.
⁠
Обществото е аморфно, капсулирано най-често в семейството, идеята за общност и взаимопомощ с другите е почти непозната, екзотична. В политиката влизат най-често хора със съмнителни подбуди или откровено казано - жадни за власт и пари. Който е за работа за общо благо е смятан в най-добрия случай за глупак.
⁠
И все пак. Растат поколения, които не са обременени със спомените за комунизма, мутрите, хиперинфлацията, чакането на дълги опашки за виза за развития свят. Може би, след още едно, две поколения, когато онези които помнят измрат (като евреите, които обикаляли в синайската пустиня), ще имаме шанс като народ, да се наредим сред другите от богатия, културен, подреден ЕС.

Добави в Svejo

Стъдс Търкъл един титан в моя малък живот

Един човек, който не обичал да нарича хората обикновени. Прави предавания в телевизията, където кани хора, които не са известни и разговаря с тях. Четиридесет и пет години прави предавания за изкуство и култура по радио в Чикаго.

Стъдс Търкъл. Не знаех нищо от това за него до днес, а го научих по любимия ми метод на случайните избори. Ровех в hbo go в секцията за документални филми и попаднах на познато име. Пък името ми е познато, защото съм чел негова книга. Пък вие сега ще си речете - еха, той нашия човек е като "Винету", който вече десет години управлява страната.

Луис „Стъдс“ Търкъл

Пък историята започна в двора на СУ, там имаше барака за книги, където продаваха разна залежала стока на абсурдно ниски цени. Като студент от там си купих доста боклуци и няколко свестни книги. Сред свестните бе "Добрата война" на Стъдс Търкъл, която така хубаво ме разтърси, че ми стана навик да ме разтриса. Чел съм я цялата или фрагменти от нея, всеки път когато се вземам на сериозно.

Книжката е с интервюта на разни хора, които някак са преживели Световната война, втората. В нея няма нищо героично. Истории на разни хора, един работил в театър, а като войник бил от разчета на оръдие, друг бил пилот, напил се и отлетял в почивния си ден (с друг самолет де) за Англия. Там фиркан заместил още по-пиян пилот и участвал в прочутата бомбардировка на Дрезден, когато го изгорили заедно с 50 хиляди души.

Там има и историята на женица, която пък по това време била в Дрезден. Бомбардиращи и бомбардирани. Работника във фабриката за боеприпаси, войникът пленен при Батаан, генералът, икономист от екипът управлявал САЩ по време на войната и десетки истории. Впрочем той споменава, че чул някакъв циник да казва години по-късно, че им трябва някоя добра война, за да си оправят финансовите бакии, а това се случило някъде през 70-те години на двадесетия век.

И така цяла книга, концлагеристи, работници, войници, тиловаци, генерали. Няма героизъм, има истории.

Книгата е поучителна. Не зная защо у нас не е издадено нищо друго от Стъдс Търкъл, този човек е бил истинска легенда в САЩ и то повече от 60 години. Награден е с Пулицър и това е само нещичко от огромния му труд.

Предизвикателен, циничен, откровен, майстор на словото и още по-голям майстор на слушането. Дори на изслушването на хората.

Във филма казаха, че мнозина са се опитвали в САЩ да правят интервюта като него, но не са успели да го достигнат. Това не е малко. А у нас няма нищо подобно или поне аз не съм чул.

Радвам се, че научих нещо повече за този човек, а тъжното е, че го сторих едва сега. Това по-долу е корицата на книгата, която го прави прочут в САЩ.

За някои казват, че са гласът на времето, на своето поколение, но този човек е глас на много дълго време, почти 80 години е глас на времето, глас на много поколения. Провокирал мнозина, силно мразен и преследван, което си е атестат за качество. Нали?

Добави в Svejo

Държавата това си и ти

Егати и държавата? Кои са тези в държавата?

Днес случаен човек видял как на бензиностанция камион удря странично колата ни, заснел го и ни изчака, за да ни даде снимката и да ни разкаже. Благодаря за гражданската доблест!

Държавата това си ти

Днес се запознах с мъж, който е бил година и половина в следствения арест, защото изследване в лабораторията на МВР в Стара Загора е дала положителна  проба за наркотици в нещо, което носил. Сега друга лаборатория доказала, че това не е истина.

Кой е виновен? Некадърен лаборант, който е „пуснат“ от преподавателите си? Някой който си е „затворил очите“ и МВР е купило некачествени реактиви или техника? Сега лабораторията е без лиценз и пробите ще се изследват някъде другаде – да речем в Пловдив. Заради този низ от събития в две области ще се работи много по-бавно и ще има още много пъти – егати и държавата. И това защото някой по веригата си е затворил очите за нередност.

Държавата това си ти

Отново днес приятел изпреварваше законно, но рисковано по един или два автомобила, за да сме две коли по-напред ... в задръстването. Оправдан ли е рискът, за да стигнем с 10 секунди по-рано? Та ние не бързахме, имахме премного време, за да се борим за секунди или минута. След това докато дишахме чист въздух извън София и се наслаждавахме на спокойствието ни бе хубаво, но колко ли сме изнервили разни хора, които „хитро“ изпреварихме в задръстването?

всички ние сме обществото, всички ние сме държавата

Държавата това си и ти, каквото и да правиш. 

Ти може да отнемеш предимство на пътя и да изнервиш някого, който след половин час да катастрофира и остави вдовица и сираци.

Ти може да поговориш с някой изгубил всичко и живеещ на улицата, за да дадеш кураж и утре да си намери работа и заживее достойно.

Ти може да подадеш ръка на някой, който е паднал на земята, защото се е напил. Може да е пропаднал, но може и да е загубил работата или бизнеса си – кой си ти за да го съдиш? Стори добро, усмихни се.

Държавата сме всички ние и от всяко наше действие зависи нещо в този живот. Живей така, че когато някой си легне довечера, да бъдеш споменат с добро и благодарност.

Държавата това сме ние.

Този текст е публикуван и в petminuti.com от същия автор.

Добави в Svejo

Преди 28 години танковете не излязоха в София

На погребението на президента Петър Младенов, слово държа Петър Стоянов. В него рече, че Младенов бил демократ. Отвратих се, защото помня добре как този си пожела срещу демонстрантте да дойдат танковете.

През 2017 година, времето когато сме в свободно и сравнително демократично общество - това изглежда като нечия болна фантазия, но само 6 месеца по-рано в Пекин китайските комунисти наистина изкараха танковете срещу протестиращите.

И до сега няма точни данни, но загиналите са хиляди, а битките с армията са си съвсем истински, като тези в Киев преди три години.

Българските комунисти са от едно и също котило както с китайските, така и с руските, които пък изкараха танковете през 1991 срещу Горбачов.

През ужасната зима на 1996 година, когато протестирахме срещу правителстото, съвсем сериозно се плашехме да не им дойдат отново такива светли мисли - за танкове и армия, каквито си имат обикновено другарите социалисти / комунисти, щом не стане на тяхната. Другаря Мадуро във Венецуала не се церемони много и армията си стреля на воля срещу протестиращите.

Та ето, 28 години от онези протести, в които Петър Младенов си пожла танковете да дойдат, но ни се размина. А какво щеше да стане ако ги бе изкарал от казармите?

Добави в Svejo