Няколко добри политически и икономически карикатури

Без думи - политическа и икономическа сатира. Няколко карикатури от списание Икономист.

Характерното за този вид сатира е, че винаги е повече тъжна, от колкото смешна.

Добави в Svejo

Този народ си заслужава да го управлява чудото от Банкя

Чудомир щеше да напише страхотен разказ, за този самобитен селяндур. Не за "Селянина с колелото", а за селяндура от Банкя.

То не не бе "аз съм прост и вие сте прости", пък и пенсионерите му пречеха, сега пък с чужди коне трудно се орало. Това последното като коментар към коалиционните му партньори в правителството. Един е той трудещият се над българския народ.

Направо ми се плаче от мъка, ама какво да се очаква от страна срещу чийто парламент гледа чужд цар, патриаршеския му храм е на чужд светец, има паметник с разсечена глава, при това на един от най-бележитите му политици, няма и един паметник на свой хан или цар в столицата си, а само на чужди въоръжени хора, които ни плашат от високи пиедестали.

Паметниците на всичките ни герои от революционери до хора на духа - писатели и поети - са забутани по малки градинки (Левски е до стадиона на отбора със същото име, но пък има паметник на бесилото му - егати и паметника) или срамежливо сбутани по алеята в Борисовата градина.

Просветителят св. Климен Охридски е представен до парламента ни с един от един паметник гротеска ... На Наум и Ангеларий паметници не им се полагат.

Мамка му и сган, дори на патриарх Евтимий, който е направил езиковата реформа малко преди турците да ни затрият държавата му казват "попа".

Не народ - мърша, а я управлява селяк.

Добави в Svejo

Открих позабравен начин на живот

Не, не съм тръгнал на стари години по клубове и барове в петък вечер и събота, каквото било - било. Всъщност открих или си припомних усещането да се събудиш преди часовника, при това около 6.30-7 часа. Достатъчно е само да си легна преди или около полунощ.

За сега е удоволствие, да. Може би след 10-20 години ще е досада - че на кого ако не е на 18 години са му нужни 18 часа буден?

Но, за сега е хубаво ... лягам рано, ставам рано и имам дълъг ден. Надявам се времето да се оправи и да виждам и изгревите:)

Добави в Svejo

Те ще победят Фейсбук и сайтовете за запознанства!

Те живеят в самота. Живеят в изолация. Страдат всеки ден. Те просто не знаят какво изпускат - живот толкова интересен, пълен с динамика и социални контакти.

Именно заради всичко това Те изобретиха интернет, социалните мрежи и сайтовете за запознанства, за да преборят самотата, но да заробят хората.
А може по иначе, може ...

Когато бях на десет осем години много харесах едно момиче и ако бях успял да и дам телефонния си номер, може би щеше да се появи едно прекрасно приятелство. За жалост бяхме сменили жилището само преди 3 години и още чакахме за телефон, пък и майките ни помъкнаха към щандовете за детски обувки и в мелето от тела ни замъкнаха в различни посоки.

За щастие някъде на 9 годишна възраст започнаха да ме пускат да се редя на опашки за хляб и млекце в почивните дни. Понякога се събирахме цяла тумба деца от махалата и заедно се редяхме. Лошото е, че момичетата от другите улици често бяха придружени я от някоя баба, я от някоя леля съседка или роднина. Злите сили не позволяваха да се закачаме с момичетата, все едно можехме да ги заведем вечерта на някой от хълмовете над града ...

Иначе възрастните още през 80-те години на 20 век си имаха Фейсбук и сайтове за запознанства. Докато стоиш на опашката научаваш всякакви новини - коя си е хванала любовник, кой къде ходил на море или планина, на опашките се разбра за аварията в Чернобилската атомна електроцентрала ...

Опашката бе феномен - икономически, социален. Опашката бе сила. Опашката даваше власт на продавача. Продавача на салам бе един от десетте най-силни хора в града.

И докато Европа, САЩ и изобщо "Запада" деградира във Фейсбук и някакви си други социални мрежи, старае се да спечели приятели или открие любовта си в сайтове за запознанства, докарвайки милиони и милиарди на собствениците на тези сайтове, в социалистическа Венецуела върнаха колелото на историята.

Във Венецуела може да откриеш сродната си душа на опашка за мляко, хляб, тоалетна хартия, ориз - каквото там ти трябва.
И тъй като хитрите и лукави венецуелки започнали да прелъстяват мъже на тъмно (грим, дунапрен в сутиена и хайде, отиде), властите забранили нощните опашки.

Край на нощната съблазън докато чакаш за хляб. Мъжете ще бъдем опазени и социалистическия морал ще възтържествува. Слава на Мадуро и гениалните мъде, пърдон министри във Венецуела, които победиха Фейсбук. Вива соцализъмъмот и да живее и другаря Ким.

Амин.

---

опашка пред магазин във Венецуела

Вдъхновение почерпих от новината, че във Венецуела са забранени нощните опашки.

"Липсата на редица потребителски стоки доведе до нови неочаквани решения на властите във Венецуела. В щата Яракуй с указ бе забранено нощуването на опашка пред търговските центрове, съобщава РИА Новости.

За да се справи с дефицита и контрабандата на стоки, правителството е решило да инсталира четци на пръстови отпечатъци в магазините, както и да забрани износа на лекарства и хранителни продукти от основната продоволствена кошница. "

Материал в Медиапул

Добави в Svejo

За добива на шистов газ и бозата

Разликата между хората, които участваме в реални протести във физическия свят по различни екологични каузи и голяма част от хората събрани във Фейсбук групи протестиращи срещу добива на шистов газ е ясно видима. А проблема с добива на шистов газ е същия като с бозата.

В протести в защита на природните паркове Странджа и Пирин (с променлив успех), срещу строежа на лифта до седемте рилски езера (неуспешни) и други каузи, участват хора които са наясно с вредите и могат да защитят тезата си. Например незаконния лифт до рилските езера вреди на екологията на района. Всеки който е ходил там може да види ерозията на почвата, а специалистите обясняват за заблатяване на езерата – има вече и водорасли.

В групите във Фейсбук пък, както обикновено се случва – колкото по-малко са запознати хората с един проблем – толкова по-голямо е ожесточението. Едни си мислят че протестират срещу хидравличния фракинг, други срещу добива на шистов газ. Мнозина не разбират и разликата между природния газ и този в бутилката, с който си готвят обяда. Но госпожи и господа, проблема не е в източника (шистите), нито в метода (хидравличния фракинг).

Добива на петрол и газ не е като да си направиш сонда в двора и да поливаш доматите. Петрола и газта не са в някаква гигантска пещера под земята и трябва да пуснеш една сонда и да си ги вадиш. Много по-сложно е, структурите на скалите са разнообразни и до залежите се стига по различен начин, за това е и толкова скъпо – техника, специалисти ... Изисква голяма подготовка и става от хиляди метри под земната повърхност. Хиляди, не са стотици.

Добива на газ и петрол от шисти в Северна Америка се извършва най-вече в стари конвенционални находища. Просто се разработиха нови методи, за да се черпи отново от старите места.

Хидравличното разбиване на скалите се използва и в конвенционалния добив. Не е проблема в хидравличния фракинг, не е в шистовия източник, а е в някои съставки на химическия коктейл.

Боза. Вкусна е, но дали е безвредна?

Проблема при добива на шистов газ е същия като с бозата. Някои от компаниите които добиват газ от шистови източници използват много вредни химически коктейли. Понякога отказват да кажат какво използват – разбираемо е, инвестирали са милиони в рецептата, но съда обикновено ги принуждава да го споделят. Но това също не е проблема.

Големия проблем с добива на шистов газ е като при бозата - често се използват по-вредни химикали, защото излиза по-евтино.

Производителите на боза използват вредни подсладители вместо захар и така печалбата им се покачва в пъти, а здравето на пиещите боза не е тяхна грижа, да са чели етикета - там си пише всичко. И докато пиенето на боза от производители използващи канцерогенни подсладители е личен избор, то при добива на газ нямаме избор и трябва да притискаме компаниите да бъдат отговорни към нас - жителите на България.

Борбата при добива на шистов газ трябва да бъде за това, компаниите да използват по-безвредни химикали. Всичко останало е профанизация на проблема и яхването му от примитиви.

Добави в Svejo