Имам архив от хиляди снимки – някои прашлясали, други още миришат на нов филм.
Понякога, когато отворя старите дискове, намирам забравени лица, стари улици от София, моменти, които днес вече ги няма. Имам стари снимки от улица Париж, да онова спускане където в дъното се виждаше ТЕЦ-ът до гарата. Лудо нещо е да си фотограф в София, снимаш и за кеф и за някое събитие, за пари ...
Тези кадри са като време в стъклен буркан – затворени, но живи.
 |
| докато готвехме подкаст в Бургас |
С годините разбрах, че уеб съдържанието има същата природа. Всеки сайт носи собствен архив от думи, снимки и истории, които или ще оживеят с нов контекст, или ще се загубят в тишината на интернет.
Добрата поддръжка на сайт е като подреждането на фотоархив – систематично, внимателно, с мисъл за бъдещето.
Много собственици на сайтове в София ме питат защо страниците им „изчезват от Google“. Истината често е проста: липса на грижа.
Сайтът, както и негативът, не търпи забрава. Когато не се обновява, той губи контраста си – SEO оптимизацията се руши, линковете избледняват, снимките остаряват технически.
Във фотографията подреждам архива си по светлина. В уеба – по съдържание. И в двете има едно и също усилие: да дадеш форма на паметта.
Ако снимката може да спре времето, то добре поддържаният сайт може да спре забравата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар