18 юли 2013

Толкова бе с "нашата" полиция

Днес бях за около час и половина до загражденията около българския парламент, по точно частта между катедралния храм "св. Ал. Невски"  и заведението, което е на "гърба" на Художествената академия. Същото място, където по-рано през деня е бил освиркван депутат от БСП, а полицаите са били млади и възрастни хора на 3-4 метра от загражденията, само защото са се опитали с жива верига да спрат депутата да влезе зад загражденията. Видео тук.

Отидох на мястото на инцидента с голяма група, която до преди това бе до пропуска на парламента. Пристигнахме, когато мелето вече бе свършило, но някои от пострадалите разказаха за случилото се. Възрастна жена през сълзи обясняваше, че с нищо не са предизвикали агресията, но полицайки (!) и полицаи в униформи се втурнали да оползотворят случая, като блъскали и биели наред.

Разбира се боя и заплахите са в най-"добрите" традиции на синьодрешковците с тъпите физиономии, завършеното с мъка средно образование, които обичат да бият нощем в арестите на полицейските управления. Маймунките си избивали комплексите пребивайки предимно задържани за дребни престъпления, очевидно безпомощни хора. Това са ми разказвали очевидци, а и препатили, пък разкази от първо лице в свободните сайтове и форуми има колкото щеш.

Истината, Тери Пратчет
Докато слушах разказа на жената премятах в ръцете си "Истината" на Тери Пратчет. Бях взел книгата, за да я издигна вместо плакат срещу политическата каста, но я размахах срещу нейните пазванти.

А "Истината" е книга, която през смеха и с изразните средства на жанра фентъзи, описва правдиво и бичува със силата на перото недъзите на обществото или обществата. Последното го твърдя, тъй като четейки книгите на англичанина Пратчет, неизменно правя паралели с българската действителност - гадните политически игрички, олигархията, корупцията, произвола, частните закони. Описва всички обществени недъзи, срещу които повече от месец столичния град се тресе от справедливи протести.

Тъжно ми е, а и след случката вече три часа не съм на себе си от яд и безсилие. Срещу въоръжените и организирани насилници в униформа можем да противопоставим словото, а те от словото не се боят, защото хем си имат хубави решетки (в полицейските управления), хем удобни за хващане палки, а и твърди подметки за повалени на замята хора. Със силата на словото не става и защото "имат нужда от помощ с по-сложните думички", както пише Тери Пратчет.

Тъжно ми е, но в сърцето си имам и надежда. Не цялата полиция е съставена от тъпите и подли същества, които съставляват онази безмозъчна, злобна маса, нужна за да се изправи срещу себеподобните си, без да загуби много от разсъдъка си, а и без да се погуби ценно "образование" (пак по Пратчет). Сигурно има нужда от такива полицаи, но ненавиждам искрено всеки малък Ноби Нобс или сержант Колън (образи на типичните не особено умни полицаи в книгите на Тери Пратчет), когото видя оживели в синя униформа.

Уважавам многото достойни полицаи в или без униформа. Презирам корумпираните, злобни, дребнави, мързеливи гадове, които са на заплата от народа и на "бакшиши" от криминалните структури, които уж озаптяват.

Бог да ни пази от лошите и дано скоро има управление, което ще прати Колъновците и Ноби Нобсовците срещу крадците и хулиганите, а не срещу честните хора, които справедливо искат да спрат безчинствата на властта.

1 коментар:

Таня Арнаудова каза...

Блогът на "Един слеп" е сред тези, които следя с интерес. По тази причина отправям наградата-предизвикателство тук: http://taniaark.blogspot.com/2013/08/nagrada.html
Ще се радвам да намериш време да се отзовеш :-)