20 ноември 2010

До къде се простират границите на колаборационизма?

Вчера с колега разказахме мъничко за живота си в едно тоталитарно общество на млада еврейка. Неговия е опита на едно щастливо момче и младеж, който в младостта си няма проблеми с режима, интересува се от спорт и мацки, а нехае за останалото. Намерил е своята ниша в обществото и това го устройва. 

Моя опит, при все че съм с десет години по-малък от него е различен. В живота ми имаше много милиция, която бдеше на изходите на града. Милицията и доброволните крепители на престъпната и безбожна власт пазеха пропусквателните пунктове на града. Опасяваха се, че хора от вътрешността на страната ще избягат от социалистическия рай. След това можеше да отидат и разкажат на другия свят колко е хубаво тук. Навярно режима се опасяваше, че няма да се справи с наплива от емигранти. Все едно.

Момичето изказа теза за вината на германското общество за преследванията на евреите. Странно е, но не отвори дума за демократите, хомосексуалните и изобщо неудобните, а само за евреите. Тя е млада, не особено опитна и също като моя колега живее в хомогенна среда, където тази теза е политически коректната. Докато разсъждавах над ситуацията там прочетох статия, в която се цитира професор от университет в Йерусалим. Той заедно с германски колеги е изучавал ролята на германското външно министерство в преследването на евреите по време на втората световна война. Този Моше Цимерман си позволява да твърди че "цялото германско общество между 1933 и 1945 година е било престъпна организация".  

Цинично и глупаво - който не е борец срещу статуквото е конформист. Пък не е така. Срещу статуквото може да се бориш и като не му помагаш.

А тезата на еврейската държава ми прилича на позиция на битата мишка, която щом има подкрепата на кучето тормози котката. Поне тъй става в популярната анимационна поледица. 

Ще ми се да науча позицията на момичето за конфликта им с братовчедите им палестинци.

Няма коментари: