Та чета си аз таз сабален разказ и у него пише следната дивна история.
"Ресно, цела нощ хвърлях камъни по покрива ти! Ти не се яви.
Повече не ме търси!
Атанас
Чакам отговор!"
Та мисля си сега за простотата на человеческите дела некогаш. Не е било както сега. Сега е тинтири - минтири.
Слушам разкази человечески на бира и се дивя. Чета им разказите по скайпето (онуй синка-никаквото програмче у компутерот) и се дивя дваж по толкоз. Па се и замислям чат-пат, колкото да имам повод се почеша.
Та значи мислих, мислих и вчера ей какво измислих - преди мъжовете и женките са се дирили, сваляли - къде с китки, къде с парици, а разправят и със сопи, па са вървели работиците. Сега не се сваляме, ама меткаме камъчета по разни покриви и само редуваме първи, втори, трети номер от списъка. Колчем вземем решение се дивим - поради что не хвърля другото човече двамината други человеци и не търчи при нас?
Рекох и туй на последната тъжителка, а вчера в късния следобед ми се похвали, че от трима ги свела потенциалите за нова дружка до двама! Рационализация, нема вече сърдечностни дела. Това науката не е на добро. Убеди людете, че ра-ра-раци(те у торбата)онализъмъ е много важно. Мани, мани ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар